5-те най-големи мита за омекотената вода

Омекотяване или неомекотяване? Омекотената вода е полезна или вредна? Съществуват много легенди за омекотената вода – от безобидни до такива, които могат да причинят реални вреди. Как да изберем между измислица и истина.

Мит № 1: твърдата вода всъщност не е вредна. Плаката по повърхността на домакинските уреди може да бъде отстранена със специални продукти и е безвредна за хората. Не е необходимо водата да се омекотява.

Истината е, че водата е естествен разтворител. Съставът на разтворените в нея вещества зависи от нейния произход. Водата обаче съдържа основните елементи, сред които са магнезиевите и калциевите соли. Те се наричат още „соли за твърдост“, тъй като са отговорни за това свойство на водата. Колкото повече са те, толкова по-твърда е водата.

В България, според SanPiN 2.1.4.1074-01 и HN 2.1.5.1315-03, твърдостта на питейната вода се измерва в градуси. Една степен твърдост съответства на 20,04 mg калций и 12,15 mg магнезий на кубичен дециметър вода. Според здравните разпоредби твърдостта не трябва да надвишава 7 °H, т.е. тя не трябва да съдържа повече от 140,28 mg калций и 85,05 mg магнезий. В някои части на страната ни обаче тази стойност е повече от 10 °F. Именно поради твърдостта на водата се образува котлен камък в чайници, перални машини и отоплителни котли. Утаени върху топлообменните повърхности под формата на утайка, солите на твърдостта създават допълнително топлинно съпротивление – това води до увеличаване на консумацията на електроенергия от домакинските уреди с 10 %, локално прегряване на нагревателните им елементи с последваща повреда. Уредите се развалят, преди да са издържали.

Твърдата вода затруднява разпенването на прахове, сапуни и шампоани, а проучванията показват, че разходите за перилни и почистващи препарати се увеличават с 60%. Такава вода оставя петна по повърхностите и колкото и да ги миете – те се появяват отново и отново. Твърдата вода, използвана от четиричленно семейство в продължение на една година, може да съдържа до 70 кг котлен камък.

„Водата се счита за годна за пиене, ако твърдостта ѝ не надвишава 7 mg eq/l“, казва Вера Кузик, инженер от категория 2 в Института по химия и химични технологии. – Но отлагането на соли на твърдостта върху нагревните повърхности е доста силно още при 3 mg eq/l. Следователно една удобна стойност както за водата за хора, така и за техническата вода е в диапазона от 1 до 3 mg-eq/l“.

Заключение: Твърдата вода има отрицателно въздействие върху уредите и комфорта на човека, затова е по-добре да я омекотите.

Мит № 2: Омекотената вода не съдържа калций и магнезий. Поради това консумацията му може да доведе до дисфункция на костната и сърдечносъдовата система.

Всъщност дневният прием на магнезий е 300 mg за мъжете и 270 mg за жените. Що се отнася до калция, неговата дневна норма е 1200 mg за деца, 1000 mg за възрастни и 1500-2000 mg за бременни и кърмачки. Българските разпоредби ограничават съдържанието на магнезий във водата до 50 mg/l, а не на калций. Световната здравна организация СЗО счита, че водата, съдържаща 20-80 mg/l калций и 10-30 mg/l магнезий, е подходяща за пиене.

Едно просто изчисление показва, че дори при максимални стойности един литър вода съдържа между 2 и 8 % от дневното съдържание на калций. Магнезий в най-добрия случай 10 %. Така че, за да си набавим дневната доза от тези елементи, трябва да пием от 10 до 30 литра вода на ден, за да осигурим на организма магнезий, и от 12,5 до 80 литра, за да осигурим калций. Очевидно това не е възможно. Питейната вода не е източник на калций и магнезий за хората. Необходимо е тези елементи да се набавят с храната: 100 г кедрови ядки съдържат 63 % от дневната нужда на човешкия организъм от магнезий. Млечните продукти, сиренето, зеленолистните зеленчуци и листни зеленчуци са добри източници на калций. Например 100 грама сирене от Нидерландия са достатъчни, за да осигурят всички тези минерали за един ден. Между другото, експертите посочват, че за здрав човек недостигът на магнезий е необичаен. Развива се само като последица от приема на определени лекарства или пиене на твърде много алкохол.

Заключение: Водата не е основен източник на калций и магнезий за организма, поради което това не е критерий, по който да се преценява дали е полезна или вредна.

Мит № 3: Омекотената вода съдържа голямо количество натрий. И тя е част от солта, която е вредна и води до образуване на камъни в бъбреците. Следователно колкото по-малко натрий има в организма, толкова по-добре.

Всъщност: натрият е един от ключовите елементи, които играят важна роля за поддържането на нормалния клетъчен хидросалинов баланс и за регулирането на обема на течностите в организма. Той е от съществено значение за бъбреците, нервната и храносмилателната система, регулирането на съдовия тонус и мускулното съкращение. Без натрий преносът на аминокиселини и глюкоза до клетките е невъзможен. Недостигът на този елемент води до хипертония, тахикардия, мускулна слабост, проблеми с нервната система.

Дори при диета без сол натрият трябва да се приема с храни като моркови, домати, целина, боб и вода. Препоръчителният среден дневен прием на сол за възрастни е 15 г. Това количество вече включва натриевия хлорид, който се съдържа в храната и водата.

Ако в къщата се използва модерна станция за омекотяване на водата, е възможно да се изчисли точно колко натрий ще се добави към организма с водата“, казва Игор Кликовски, инженер по развойна дейност във Vitoset на Viessmann. – Например при изпиването на литър и половина вода, омекотена с помощта на станция Aquahome с един немски градус което се равнява на 2,8 Български градуса , човек консумира 172,2 mg натрий. То е 0,435 г еквивалент на готварска сол, т.е. по-малко от 0,5 % от дневната норма.

Заключение: Омекотената вода не влияе на солевия баланс в организма, може да се пие дори от тези, които спазват безсолна диета.

Мит № 4: 80 % от човешкото тяло се състои от вода, следователно то абсорбира повечето от хранителните си вещества от самата вода. Омекотената питейна вода не съдържа минерали и микроелементи. Следователно човекът, който го пие, има незаменим дефицит.

Истината: омекотената вода не бива да се бърка с дестилираната вода. „Нищо“ във втората, а омекотената вода до голяма степен запазва химическия си състав.

Освен това голяма част от макронутриентите и микроелементите човек получава с храната, а не с водата. По данни на СЗО само 6-8% от дневните нужди на човека се поемат с водата. Така например, за да си набавите дневната доза желязо, което „отговаря“ за насищането на кръвта с кислород и предотвратява анемията, трябва да изпиете повече от 33 литра вода, която съдържа максималната концентрация на този елемент.

Заключение: За да се запазят необходимите витамини, минерали и макронутриенти в организма, е необходимо балансирано хранене. Когато на организма му липсва някой елемент, трябва да се консумират определени храни. Например експертите препоръчват да включите в диетата си зърнени храни, говеждо месо, стриди, бял боб, нахут, фасул, леща и спанак, за да повишите нивата на желязо.

Мит № 5: Пречиствателните станции използват химикали за омекотяване на водата, така че тя не е безопасна за пиене.

Всъщност: „Водата по своята същност е „химия“ – тя е съставена от химични елементи, количеството на всеки от тях може да се регулира и това се случва навсякъде. Както чешмяната вода, така и водата, използвана за централно отопление, се омекотяват, преди да бъдат пуснати на потребителите“, казва Инеса Шулгина, ръководител на химически цех в Красноярската ТЕЦ-1

отоплителни системи, винаги се омекотява, преди да се разпространи до потребителите“, казва Инеса Шулгина, ръководител на смяната на химическия цех в Красноярския ТЕЦ-1. – Съставът на водата обаче е различен в различните региони и често водата от чешмата е твърде твърда и не отговаря на стандартите“.

След това системата за омекотяване на водата води до нормативните стойности по сравнително прост начин – с напълно безвредна реакция на заместване: калциевите и магнезиевите йони се „заместват“ с натриеви йони.

„Процесите се регулират автоматично от контролера“, обяснява Игор Кликовски, Viessmann. – Съвременните пречиствателни станции използват оптимално количество сол и вода, необходими за регенерация. Те са високотехнологични устройства. Например, Aquahome използва специален, патентован протокол на контролера, който позволява на инсталацията да работи до изчерпване на резервоара и смолата, което увеличава нейната рентабилност. Протоколът за регенериране в Aquahome е настроен така, че да сведе до минимум консумацията на сол и вода и образуването на солни мостове.

При обслужването на съвременните станции за пречистване на вода е съвсем просто: веднъж седмично е необходимо да се погледне вътре в корпуса, за да се гарантира, че няма солни мостове ако е необходимо, да се унищожат , и периодично да се добавя сол. Препоръчително е веднъж годишно да се обръщате към специалист за поддръжка.

Заключение: съвременните станции за пречистване на вода пречистват водата по безопасен и ефективен начин.

Днес интернет е пълен с абсурдни псевдонаучни митове за омекотената вода. Но след по-внимателна проверка се оказва, че те не са нищо повече от приказка, която може лесно и обосновано да бъде опровергана от експертите.