Nikon V1 е най-възрастният член на закъснялата безогледална система Nikon One. Подходящо заглавие, то изисква превод „Nikon one“ или дори „Nikon – първият“, но в действителност само един, буквално асоциация работи.
10,1-мегапикселова разделителна способност, 10-30 мм увеличение, 3″ дисплей, F3,5-5,6
Системата се основава на нестандартен форм-фактор от едноинчови сензори, два пъти по-малки от сензорите с размер четири трети на Olympus и Panasonic и три пъти по-големи от APS-C сензорите на Samsung и Sony.
Размерът на сензора като цяло не казва нищо конкретно, освен теоретичната възможност за свиване на оптиката и на самия фотоапарат. Nikon V1 прави хубави и дори добри снимки, ако се ограничите до нормални условия и слънчеви дни и не повишавате чувствителността над 800 ISO без спешна нужда.
Но да се конкурира с фотоапарати, оборудвани с по-големи сензори, ще бъде трудно дори за Nikon, която разполага с уникални технологии. Причините за решението на компанията да предприеме тази стъпка са интересни.
Ако Pentax със своята нано-система повече или по-малко адекватно оцени потенциала на целевата аудитория както на марката, така и на продукта, Nikon се заигра с фактори от друг вид. Може би ръководството на компанията се притеснява за характерния за нея F-mount – гръбнакът на класическите DSLR фотоапарати на компанията – и доскоро се страхуваше да му създаде и най-малката конкуренция. Краят, разбира се, беше очакван: конкуренцията щеше да дойде от Sony, Samsung, Panasonic и Olympus. И все пак, за да отдели гамите, компанията, дори и да се впусне в собствена компактна система, я е опростила значително.
Това, което никой от експертите или феновете на марката не очакваше, опростяването се разпространи не само върху сензора, но и върху управлението на камерата. V1 е вероятно най-аматьорският от всички по-стари безогледални фотоапарати, по-прост дори от първите модели на Sony. Превключване на режима на експонация в менюто, чувствителност или баланс на бялото също в менюто.
Няма усъвършенствани цифрови ефекти, няма усъвършенствани функции за напреднали фотографи, няма специални режими като множествена експозиция.Това има своите плюсове и минуси. Всеизвестно е, че повечето фотоапарати са претоварени с ненужни функции, но много фотографи все още искат всички функции, които могат да получат, без да ги използват.
Камерата трудно може да се счита за миниатюрна, въпреки усилията на разработчиците. Сменяемата оптика, дори компактната, има своите ограничения. Няма как V1 да се побере в джоба ви, а и не всяка чанта се побира – по-добре би било да имате отделен калъф или чанта за транспортиране. А цената от около 30 хил. rublли за фотоапарат с обикновено увеличение не ви кара да тичате към магазина.
Изключителната стойност на V1 се дължи на качеството на снимките, което значително превъзхожда това на обикновените компактни фотоапарати, на много добрия електронен визьор, на сравнително бързото фазово фокусиране в режим на снимки и на мощната SLR батерия EN-EL15. Той може да заснеме над хиляда кадъра с едно зареждане и в това отношение Nikon V1 е абсолютен първенец.
Колко на брой снимки точно може да се направят с едно зареждане на безогледалния фотоапарат Nikon V1?