В момента, в който музикантът се осмели да си купи „сериозно“ аудиооборудване, той често дори не подозира, че придобиването на висококачествено оборудване не е достатъчно. Когато донася у дома оборудването, той се сблъсква с въпроса как най-добре да го инсталира? И най-важното, къде – в коя стая, с кои стени?
Звуковите възможности на всекидневната варират в огромна степен – по размер, конфигурация и разположение на мебелите. Понякога дори става въпрос за правилно подбиране на високоговорителите, но когато ги подберете правилно, е твърде рано да се каже, че всички проблеми са решени – самото помещение може да се нуждае от някои промени.
Струва си да се помни, че високоговорителите и помещението образуват акустичен комплекс, който изисква координирано решение, а промените в разположението на високоговорителите и мерките за корекция на помещението не се заменят, а се допълват взаимно.
Нека се опитаме да помислим систематично за проблемите, които могат да възникнат за тези, които искат да постигнат максимално качество на слушане с оборудването, с което разполагат. На първо място, нека определим обхвата на темата. Не става дума за олигархични дворци с огромни зали или много малки помещения – и в двата случая използването на обикновено домашно аудиооборудване е безсмислено.
Затова ще се спрем на средния размер на типичен градски дом – между 15 и 30 кв.м.м. Повечето аудио оборудване се купува точно за тази област, между другото, не само в България, но и по целия свят.
Говорейки и за оборудването на една зала за слушане, ще оставим извън вниманието феновете, способни да отделят за създаването на идеална среда за слушане средства, които са извън възможностите и изискванията на обикновените, – НОРМАЛНИТЕ меломани. Допълнително ограничение е поддържането на комфортен интериор и гъвкавост на помещението за слушане.
Но първо нека разберем какво се случва в другия край на хранителната верига.е. Как се слушат саундтраци там, където се създават: в звукозаписни студия. Звукозаписните студия, както и всяко друго производство, са малки, средни и големи.
Големите студия са за запис на оркестри, хорове, големи групи, средните студия – за рок или джаз ансамбли, а малките студия, наричани още проектни, са за запис на соло вокалисти или инструменталисти с бекграунд, гласовити актьори и т.н.п.
Размерът на помещението, в което седи звукорежисьорът, обикновено е пропорционален на размера на залата, в която се намират артистите: в малко студио звукорежисьорът седи в малка стая точно пред смесителния пулт, докато в голямо студио стаята за редактиране на звука е по-голяма, със столове за продуцента и музикантите, за да могат те да слушат резултатите след запис или смесване. Съответно съществуват редица различни високоговорители, наричани в студиата контролни монитори.
В малко студио мониторите могат да се поставят само директно пред звукорежисьора, на разстояние не повече от метър и половина. Тези монитори се наричат монитори за близко поле. Това са компактни двупосочни системи, имитиращи високоговорители за Hi-Fi и мултимедия, с 6″ или по-малко басови говорители и по-нисък честотен диапазон от около 70 Hz. Терминът „близко поле“ се отнася не само до разстоянието, но и до факта, че слушателят чува преобладаващия директен звук от високоговорителите с минимално в идеалния случай никакво влияние от акустиката на помещението.
Монитори за близко поле първите четири и за средно поле петият
В по-големите студиа към мониторите за близко поле добавяме дву- или трипътни монитори за средно поле, които са с по-голям размер нискочестотните говорители са до 8 инча , долната граница на диапазона е около 40 Hz и са разположени на по-голямо разстояние – до два метра. Те показват на звукорежисьора как приблизително ще звучи фонограмата в Hi-Fi система.
Два от тях вляво са мониторите в средата на полето, а два вдясно са мониторите в близост до полето
И накрая, три- или четирипосочните далекоизлъчващи монитори с диапазон до 30-25 Hz в долната част, които се предлагат само за големи студиа, са предназначени да симулират мощна концертна акустика – разбира се, на малко разстояние от студиото, на разстояние 3-5 метра.
Монитор за далечно поле
Наред с размера и електроакустичните характеристики на високоговорителите, не по-малко важно е разстоянието между тях и слушателя. Това разстояние може да доведе до голяма разлика в качеството на звука, не само по отношение на силата на звука.
По-малките високоговорители имат сравнително тесен модел на разсейване при високите честоти и ако слушателят седи по-далеч от препоръчаното от производителя, а оста на високоговорителя не е насочена директно към него, високочестотното излъчване ще бъде значително отслабено, звукът ще стане по-дълбок, по-скучен. Между другото, обратното също е вярно – слушането в непосредствена близост до монитори за средно и далечно поле ще разочарова слушателя – работете с тях само на препоръчаното разстояние.
Освен разстоянието от слушателя до мониторите, важна е и акустичната среда в студиото. Ясно е, че то трябва да бъде максимално акустично изолирано от външния шум и за тази цел при създаването на студиото се вземат мерки между другото, много скъпи . Винаги правете корекции според акустиката на помещението си.
Същото важи и за домашната среда за слушане.
Съдържание на статиятаОсновни характеристики на акустиката на помещенията
Преди да говорите за акустиката на помещението, разгледайте моделите на разпространение на звуковите вълни.
Известно е, че звуковите вълни се разпространяват във всички посоки, така че на известно разстояние от източника до слушателя идва не само директен сигнал, но и отражения от стените. Колкото по-голямо е разстоянието, толкова повече отражения в звука чува слушателят.
Звукови отражения
Това се нарича реверберация. Повече реверберация в голяма стая, по-малко в малка стая. Всички познавате бръмченето в празна стая без мебели и как то постепенно става все по-тихо, когато стаята се напълни. Но празната, звънтяща стая е подходяща за пеене, а слушането на музика е най-добро в стая, която няма собствен звук. Понякога в статиите по темата се твърди, че има „добре звучащи“ стаи, които уж придават на звука пълнота и т.н.п. Но не забравяйте, че
всичко, което трябва да бъде в звука, вече е направено от звукорежисьор в звукозаписно студио, а нашата задача е да гарантираме, че оригиналният, т.е. директен сигнал достига до ушите на слушателя с минимални или в идеалния случай без никакви промени.
Помещението не трябва да добавя нищо към готовата фонограма!
Затова е важно да неутрализирате атмосферата в помещението, доколкото е възможно.
Постоянни вълни.
Освен реверберационните отражения, в помещенията – особено в малките – могат да се появят и „стоящи вълни“, т.е. места в помещението, където басът се усилва или отслабва. В големи помещения могат да се образуват стоящи вълни, но при толкова ниски честоти, че те са незначителни, но в малки помещения те могат да бъдат истински проблем.
Свързан с постоянните вълни проблем е присъщият резонанс на помещението.
В голяма зала резонансната честота на помещението е много ниска, в единици херци, и следователно не се чува, но в малка стая резонансната честота на помещението е в чуваемия диапазон, а в много малко пространство, като тоалетна или килер на тъщата, дори ниските тонове на мъжкия глас могат да резонират. Ето защо слушането на музика в много малки помещения е нежелателно, дори и при директно излъчване от високоговорители с близко поле.
Вибрации на стената.
Ако правите това в „хрушчовка“, не прекалявайте с твърде много сила – за да избегнете появата на „допълнителни прозорци“. Може да звучи нелепо, но една моя съученичка ми каза, че съседката отсреща вмъквала реплики в разговора с родителите си..
Тухлените стени на практика нямат такива свойства, тъй като са съставени от много отделни елементи, но един солиден панел може да бъде способен да вибрира.
За да го проверите – просто ударете стената с юмрук, за предпочитане в празна стая: ако чуете меко тупване много скоро – стената не резонира, а ако звукът е малко по-тъп, това означава, че стената вибрира и може да натрупва и отблъсква нискочестотни вибрации. Това важи в още по-голяма степен за дървените къщи с дървени греди или облицовка.
вредата от отраженията
Както вече беше казано, отраженията допринасят за липсващи компоненти от първоначално записания сигнал. е. допълнителни звуци. Така чувате нещо различно от това, което е записал инженерът в студиото. Отраженията са склонни да замъгляват фините детайли наречени преходни , като променят тоналния баланс на записа и следователно могат да добавят нежелани цветове към цялостното изпълнение.
Отразяване и поглъщане на звука
Така или иначе, дори в стая без звуков резонанс или стоящи вълни, трябва да се внимава за поглъщане на отраженията. Абсорбирането на високите честоти е лесно – просто трябва да имате много меки предмети в стаята: фотьойли, дивани и текстилни изделия като килими, тежки завеси на прозорците и т.н.п., Но отраженията на ниски честоти са много по-трудни за преодоляване, тъй като ниските честоти са с по-голяма дължина на вълната – няколко метра – и носят повече енергия, която се разпада за по-дълго време.
Един евтин начин за намаляване на ниските честоти в помещението е да се прикрепят панели с множество малки отвори в стената.
Такива панели се произвеждат масово в СССР, където се използват за декорация на стените на институции и обществени места с високо ниво на шум, като пощенски станции, пощенски офиси, банкови офиси, хотелски фоайета и др.п. Навремето те изглеждаха добре, но сега е по-добре да потърсим по-естетични аналози, които да се впишат в интериора на модерната къща.
Например много популярни са гъвкавите звукопоглъщащи плоскости на местното производство „Shumanet“, които се произвеждат в различни видове, размери, цветове и т.н.п.
Друг проблем е отразяването от задната стена, което е особено забележимо, ако слушателят седи в кресло или диван, притиснат до стената. Ако не можете да преместите фотьойла на метър от задната стена, може да помислите за окачване на дебел, мек килим или гоблен на стената. Можете дори да поставите отворена етажерка или рафтове с различни по големина книги и, което е важно, на различно разстояние една от друга. Резултатът е подобен на акустичен дифузьор. Същият начин с отворените рафтове за книги може да се приложи и за страничните стени.
Дифузия на звука
Друг начин за потискане на страничните отражения е използването на специални текстилни материали. Този материал е подобен на плътен филц или дебел филц и е с дебелина около един сантиметър. Той се залепва за стената като тапет, което намалява отраженията и същевременно подобрява акустиката.е. Намаляват проникването на звука в помещението. Но тези материали са скъпи, така че трябва да прецените дали по-добрата акустика или по-удобният интериор и добрите взаимоотношения със съпруга ви са по-важни за вас.
Преди време се правеха и любителски училищни и др. записи. звукозаписните студия бяха завършени с публично достъпен разсейвател, изработен от картонени щайги за яйца. Този продукт не осигурява звукоизолация, но има задачата да разпръсква, да …е. Абсорбиране на честоти в широк диапазон, включително ниски честоти, този материал се справя перфектно. Запълнена с вътрешна пореста пяна и залепена върху изолационен материал, тя произвежда звук, който е почти толкова тих, колкото в професионално студио.
Но, уви, стая, облицована с кашони за яйца, дори и боядисана, е подходяща за домашен интериор само ако сте модерен художник или убеден ерген… Съществуват съвременни аналози на абсорбаторите тип „пчелна пита“, например италианският Akustik STOP, които представляват плочи с изпъкнали пирамиди от полиуретанова пяна. Вярно е, че те не се вписват във всички жилищни интериори, но работят добре, така че можете да решите дали да жертвате интериорната декорация за звука.
Материал за разсейване Akustik STOP
Защо смятате, че сред изложителите и посетителите на всяко Hi-Fii-Fi изложение има толкова много „звукови наполеони“?? Хората са изучавали затихването на вълните в помещения с меки стени и не са имали време да се адаптират..
В професионалните студия се използват така наречените „капани за баси“. Най-просто казано, те представляват вертикални цилиндри от меки материали представете си ролките от антични дивани , поставени в ъглите на стаята, на малко разстояние от стените. Те предотвратяват нискочестотен резонанс в ъглите, който по същество е еквивалентен на раздуване на рог.
Ако нямате такива в ъглите на стаите, можете да се огледате в дома си или в магазин за мебели за нещо подобно на описаните по-горе меки ролки.
И още нещо – дори в тиха и овлажнена стая може да има резонанс на отделни елементи от интериора при определени честоти. Нискочестотният плъзгащ се тон може внезапно да разтресе стъклата на прозорците, вратите на шкафовете, рамките на картините по стените, пепелниците или съдовете на масичката за кафе и т.н. п. Ако се открие дрънчене или звукова вибрация, намерете и стабилизирайте „виновните“ елементи с помощта на подложки от мек плат или гума и др. п.
Нека приемем, че сме освободили помещението от резонанси и отражения. Сега за разположението на високоговорителите. Набързо
В статиите за подреждането на домашната аудиосистема често се препоръчва да се експериментира с разположението на високоговорителите, преди да се включите в стаята. Те никога не правят това в професионалните студия,
– когато проектираме стая и нейното обзавеждане с оглед на конкретни модели и разположение на високоговорителите. В този случай можем да гарантираме, че в подходящо подготвено помещение различните акустики ще звучат добре – различно, но добре.
Ако разполагате с голяма стая, можете да поставите малък високоговорител за близко поле освен ако не седите близо до него и средно голям високоговорител за средни честоти. Това е вярно, IMHO, ако апартаментът е оборудван с монитори за близко или средно поле – в нашия случай малки и средни високоговорители.
Позициониране за малки високоговорители
Разположение за средночестотни високоговорители
Големите шкафове за далечни разстояния, които редовно се излагат на Hi-Fi панаирите като „акцент“, много рядко се купуват за типичен дом, защото звучат добре на разстояние повече от 5 метра в силно овлажнена стая. Това се отнася за собствениците на имения, които сме изключили от обхвата на нашата тема!
Както вече беше споменато, малките високоговорители обикновено работят на разстояние не повече от метър и половина по-добре е не повече от метър , като по-голямото разстояние силно отслабва и без това слабия басов компонент на сигнала.
„Съраунд звукът е чисто битово понятие – той включва говорители за близкото и средното поле. Ние използваме термина „разстояние за слушане“, но най-общо казано, за домашни приложения се прилага терминът „средно поле“.
През последните години се появи компромисно решение: така наречената „конфигурация 2.1“, когато малките високоговорители са „подкрепени“ от басов говорител – субуфер.
Единственото хубаво нещо е, че в звука действително се появява басова линия, и с това плюсовете свършват, но може да има и много недостатъци: нарушаване на тоналния баланс тъй като звукът на басовите и високите/средните честоти се разбалансира, ако фазата не е съгласувана , липса на яснота в целия звуков диапазон, басът може да се отдели от общата звукова картина, средните и ниските честоти могат да бъдат изкривени в тембъра и т.н.д. и t.п.
Във всеки случай система 2.1 е търговски компромис, за да може басът да „заработи“. Ако системата ви от високоговорители е с 6-7-инчови високоговорители, работещи на 40-45 Hz, нямате нужда от субуфер у дома имате нужда от него в дискотеките , но ако имате малки високоговорители с 4-5-инчови високоговорители, имате нужда от субуфер, но той няма да ви осигури хубав звук, въпреки че басът ще се появи.
Подсилването на звука със субуфер е подходящо за дискотека, където основното е басът да „рита“ и да „помпа“, но там няма да се слушат фините нюанси и детайли на записа. Ето защо дискотечните високоговорители обикновено са значително по-евтини от концертните, да не говорим за студийните .
И ако с малки високоговорители усещате явна липса на баси, включете субуфера на ниска степен на звука, така че той само леко да „сгъсти“ басовата линия. Или, още по-добре, вземете по-голям средночестотен високоговорител.
Общото правило за разполагане на стереосистемата е да се създаде равностранен триъгълник, образуван от линиите между двата високоговорителя и слушателя. Триъгълникът може да се разшири леко към слушателя. На практика това означава, че с увеличаването на разстоянието до слушателя и високоговорителите трябва да бъдат разположени по-широко един от друг. Често се задава въпросът: дали е по-добре да насочим оста на излъчване на високоговорителите към слушателя, или да оставим шкафовете да стоят право напред, перпендикулярно на задната стена??
Отговорът е, че при някои модели не е необходимо да ги завъртате към слушателя, а при други е. Като цяло е по-добре да го направите, но ако не е естетично, трябва да проучите дали има значение. Ако не е така, имате късмет, защото имате високоговорител с широк ъгъл на разсейване който на професионален жаргон се нарича „ъгъл на отваряне“ . Това означава, че високите честоти се излъчват към главата ви, а не покрай нея.
Емисия при ниски, средни и високи честоти
Този параметър обикновено е посочен в документацията на техниката и можете да го използвате. Например, ъгълът на разсейване е определен на 40 градуса в хоризонталната равнина. Приближете се до високоговорителя, поставете перпендикулярно на него права линия и друга права линия под ъгъл 20 градуса и вижте къде сочи краят на правата линия, след което направете същото в другата посока. Ако той сочи към място извън зоната за слушане фотьойл, диван и т.н. , трябва да поставите триъгълника малко встрани от слушателя.п. , се намирате в зона на равномерно аксиално излъчване.
Правилно позициониране по вертикала
Всъщност студийните монитори и домашните високоговорители имат много по-тесен ъгъл на отваряне във вертикалната равнина, отколкото в хоризонталната, и ако високоговорителите са поставени твърде високо или твърде ниско, или са наклонени вертикално, слушателят е извън оста на излъчване, така че най-добрата височина за високоговорителите е, когато високоговорителите са в една равнина с ушите на слушателя. Височината на седящ човек е от един до един и половина метра, в зависимост от височината на мястото за сядане.
Разположението на високоговорителите е много важно – колко близо са те до задната стена. Ако високоговорителят е разположен на известно разстояние от стената, но не повече от един метър, звученето е линейно, без резонанси. Поставянето му до стената ще усили басите, дори и да няма рефлексен порт на гърба на шкафа.
Влияние на разположението в ъгъла върху характеристиките на басите
Поставянето на високоговорител в ъгъла увеличава басите още повече, а поставянето на високоговорител на пода в ъгъла увеличава басите с 12 ! пъти повече! пъти! Ясно е, че не можете да поставите подобни високоговорители за слушане на музика, освен ако не е за танци.
Интересно е, че ако зазидате високоговорител в една равнина със стената, за да образувате звуков екран, увеличението на басовата мощност ще бъде по-малко, отколкото ако високоговорителят е поставен до стената. Ето защо в звукозаписните студия поставянето на монитори, особено на отдалечени, в стената е обичайна практика, която често се прилага и в кината. Разбира се, за един дом подобно решение е почти нереалистично, но ако поставите високоговорителя между два големи огледални шкафа в една и съща равнина, ще получите подобен ефект.
Въпреки това поставянето на високоговорител далеч от стената крие риск от появата на контрафаза, която не бива да се бърка със стояща вълна. Загуба на фаза се получава, когато радиаторът е на една четвърт от дължината на вълната от задната стена. При честота 80 Hz една четвърт от дължината на вълната е приблизително 1 метър, при 60 Hz – приблизително 1,5 метра, а при 40 Hz – приблизително 2,2 метра. Следователно разстояние от един до два метра е най-опасно от гледна точка на контрафазата и високоговорителите никога не трябва да се поставят толкова далеч от стената.
Насрещната фаза може да включва не само най-ниските, но и по-високите честоти, а смесването на тези насрещни фази създава множество върхове и спадове, което се нарича гребенно филтриране кривата на честотната характеристика става като гребен . Следователно ви остава малко разстояние от по-малко от метър за приемливо позициониране на високоговорителите – а както беше споменато по-горе, високоговорителите не трябва да се поставят точно до стената. Остава ви възможността да овлажните максимално стената зад високоговорителя, за да намалите отраженията от нея.
Но има и още един начин за подобряване на акустиката на помещението – използване на специални устройства и компютърни програми, които коригират честотите в усиления път по време на възпроизвеждането на записи, но това е съвсем друг въпрос…
Здравейте! Разчитайки на мощността на домашното кино, но защо не бихме се запитали: защо не построим концертна зала Ла Скала в Хрушча? Могат ли домашните системи да превъзхождат живият звук на концертна зала, или запазват ли те чара на живите изпълнения и емоцията на публиката? Нека споделят мнението си хората, които са опитали и домашното кино, и посещаването на живи концерти!
Здравейте! Интересувам се защо не можем да изградим концертна зала Ла Скала в Хрущов? Възможно ли е това да не бъде реализирано и защо? Бих искал да науча повече за причините зад това. Благодаря ви предварително за отговора!
Здравейте, интересува ме защо да не се построи концертна зала Ла Скала в хрушча, вместо домашно кино? Какви са причините и какви предимства бихме имали от такова предложение? Благодаря предварително за отговора!
Защо да не се построи концертна зала „Ла Скала“ в Хрушча за домашното кино?