Магическият реализъм на Сергей Чубаров

Галерията за класическа фотография открива изложбата на Сергей Чубаров „Holga“, която ще може да бъде видяна до 20 февруари 2023 г. Изложбата включва повече от петдесет снимки: атмосферни градски и селски сцени, както и обикновени снимки, направени на черно-бял филм с аналогов фотоапарат Holga.

Този евтин средноформатен фотоапарат се произвежда от началото на 80-те години на миналия век в Китай. Първоначално той е предназначен за по-малко заможните и скромни хора в Средното кралство и Хонконг. По-късно пластмасовият „фотоапарат за хора“ придобива култов статут и става популярен сред фотографите благодарение на художествените си качества. Камера с мек фокус и изкривяване, вдъхновено от ретро инстаграм, позволява естетика, вдъхновена от изкуството. Много от цветните фотографии на Чубаров препращат към живописните „пейзажи на настроението“ на френския художник от XIX в. Камий Коро. Но за разлика от прочутия майстор, фотографът се стреми към изображение, което се отличава с графичност и хармония на формите.

Изложбата вече е посетена от много професионални фотографи и художествени критици. Ето какво казват те за видяното:

Фотографът Андрей Батаев се запознава със Сергей Чубаров през 2006 г., когато току-що е „започнал да прави снимки за семейния албум“. Той е очарован от пейзажите на Сергей, които по онова време нарича „картини“: „Наблюдавах развитието и експериментите на фотографската работа на Сергей от 2006 до 2023 г. Сергей бавно, но сигурно преминава от класически пейзажи и жанрови снимки към онези „седем стъпки отвъд хоризонта“. Отвъд хоризонта на повествованието и темата, които той нарича „литература“, към чистата картина без заглавия и условен „смисъл“. Holga с нейните неземни цветове и размазан фокус му помага много. Но също така, по думите на Сергей, тя е само „инструмент“, а не самоцел.“.

По думите на Антон Терешченко, фотограф и приятел на Сергей Чубаров: „В снимките на Сергей може да се възхитите на красотата на природата или ситуацията, много добре усетена от него, елегантността на формите, пластичността на изображението, измислената история или препратката към културното наследство. В тях няма нищо измислено. Картините му никога не омръзват, те сякаш се адаптират към зрителя и неговото настроение. Вие им вярвате.“.

Фотографът Александър Гуров дава висока оценка на пейзажните творби на Сергей Чубаров на изложбата: „Може би е по-трудно да се заснеме пейзаж, изпълнен с живот, отколкото да се намери този живот в други жанрове. Фотографът е обречен да повтаря вече създадените клишета и само безусловната любов към природата и острото чувство за форма и цвят могат да променят тази ситуация. Тогава зрителят няма да иска да мине покрай творбите му, без да изпита никаква емоция, а ще иска да се вгледа и да живее сред тази красота. Спомням си Сергей Чубаров като забележителен фотограф.

Американският фотограф и художествен критик Михаил Стайнберг също смята, че пейзажната фотография е един от най-трудните жанрове на изкуството: „От една страна, тя е най-достъпният жанр, поради което повечето хора я снимат. Но е много трудно да се направи наистина добра, интересна пейзажна снимка, която, от една страна, да е красива, а от друга – да не е банална. Мисля, че Сергей беше добър в това. И това въпреки факта, че е снимал много с Holga. Това е много трудна камера! Лесно е да попаднете под чара на неговите суперконтрастни, изкривени от пластмасови лещи, гrublозърнести изображения. Но Сергей снима с „Холга“ така, както би снимал с всеки друг фотоапарат, без да се оставя на волята на своя създател. Гледам творбите му: две кучета в снега, котка, остров в мъглата, деца. Обикновени предмети като цяло. Но във фотографиите му има нещо, което трудно може да се опише с думи – Je ne sais quoi – и само един поглед към тях и веднага разбираме, че са истински!“.

Според типографа Валери Самарин Чубаров изследва света около себе си, използвайки техническото несъвършенство на Holga: „В основата на всичко при Сергей са формата, цветът и перспективата, които той използва, за да създава фантастични картини. С помощта на рязкост и цвят Чубаров подчертава основните композиционни елементи в картината: той сякаш казва на зрителя да погледне тук! Тук е основната тема на визуалната симфония!“.

Фотографката Анна Голубовская смята, че жанрът, в който работи Сергей Чубаров, може да бъде класифициран като магически реализъм: „Много рядко се случва фотограф, който е създал свой свят и го е населил с герои, да остане в състояние на творец в продължение на много години. Светът на Сергей Чубаров е своеобразна приказка, която присъства близо до нас, но можеш да я видиш само от определен ъгъл. Много фотографи са се опитвали да създадат нещо подобно, но най-често те излизат извън рамките на сюрреализма или абстракцията. Сергей просто сменяше цветните чадъри, подобно на вълшебната приказка „Оле-Лукоя“, а „Холга“ беше неговият добър помощник. Благодарение на нея той разширява представата ни за обикновените неща, като ни кани в един прекрасен свят, в който искаме да се връщаме отново и отново.“.

Продуцентът и фотограф Андрей Троицки отбелязва, че за него лично работата на фотографа носи нещо, което той би нарекъл „нахлуване на времето“: „Сякаш една и съща снимка принадлежи на времето, когато е направена, но и на много по-ранно време. Той обаче смята, че „творчеството на Чубаров може да се нарече фотографски импресионизъм.

Фотографката Лидия Жуковская подчертава снимките на Сергей Чубаров, „защото те ни помагат да видим света по начин, по който искаме да живеем“. „Обичам ги заради сложността, която се крие зад привидната им простота, заради оригиналността и творческото им разнообразие: когато ги погледнеш, сякаш светът около теб започва да се разбива и едновременно с това да се разширява, ставайки безкраен“, казва тя.

Фотографката Наталия Пустинникова разказва за своя приятел и колега: „Интернет клубовете в началото на 2000-те години бяха оживено, дори бурно място. В бурната полифония Сергей имаше свой собствен глас и, което е още по-важно, интонация, която звучеше искрено, не гръмко, но винаги вярно. Творбите му винаги са имали отношение към отделния човек. Независимо дали снима хора, пейзажи или предмети, всичко говори на зрителя, като го въвлича в разговор. Струва ми се, че това е основното, към което трябва да се стремим във фотографията.“.

За повече информация относно изложбата посетете уебсайта на Галерията за класическа фотография