Предшественик на цифровите технологии

По времето, когато все още се откриват нови земи и се раждат нови научни теории, революцията в изобразителното изкуство, предизвикана от фотографията, не се възприема от съвременниците като нов етап в историята на световната култура. Сред майсторите от XIX в., чиито търсения в областта на изкуството променят съвременния свят, е фотографът и художникът Оскар Густав Рейландер. Той е най-младият член на поколение пионери, сред които е британският „баща на фотографията“ Хенри Фокс Талбот. Именно с програмната творба на Рейландер „Два начина на живот“ 1857 г. се поставя началото на визуалния монтаж, който се превръща в нов начин за изразяване на абстрактни идеи и понятия, считани в продължение на векове за прерогатив на словесния език.

Оскар Густав Рейландер 1813-1875

Художник и фотограф. Роден е в Швеция, учи живопис в Италия и през 1840 г. се премества в Англия, където през 1852-1853 г. се занимава с фотография. През 1857 г. рисува картината „Два начина на живот“, която през същата година е откупена от колекцията на принц Алберт и изложена на изложбата „Art Treasures Exhibition“ в Манчестър – първия в света преглед на световното изкуство и култура.

Рейландър представя разработената от него техника за фотографски монтаж на други творци, сред които е класикът на британската фотография Хенри Пийч Робинсън, който създава множество монтажи.

През 1872 г. Рейландер се запознава с Чарлз Дарвин и е отговорен за фотографските илюстрации към научния му труд „Изразяване на емоциите при човека и животните“. Художникът е известен и с жанровите си фотографски композиции и с активното си участие в дискусии за фотографията в британската преса.

Голяма колекция от творби на Риландер, включително оригиналът на известната му композиция „Два начина на живот“ от 1857 г., се съхранява в Националния музей на медиите в Брадфорд, Великобритания. Министерството на финансите притежава една от най-големите и богати фотографски колекции в света, особено след като колекцията на Кралското фотографско дружество беше прехвърлена в музея. Музеят е и център за съхранение, изучаване и разпространение на различни медии: фотография, кино, телевизия, анимация, радио, цифрови комуникации и игри.

По времето, когато се откриват нови земи и се изследват нови научни теории, революцията във визуалните изкуства, предвещана от фотографията, не се възприема от съвременниците му като нов етап в историята на световната култура. Сред майсторите от XIX в., чиито търсения в областта на изкуството променят съвременния свят, е фотографът и художник Оскар Густав Рейландер. Той е най-младият член на поколение пионери, сред които е и британският „баща на фотографията“ Хенри Фокс Талбот. С програмната творба на Рейландер „Два начина на живот“ 1857 г. се поставя началото на визуалния монтаж, който се превръща в нов начин за изразяване на абстрактни идеи и понятия, считани в продължение на векове за прерогатив на словесния език.

„Два начина на живот“ на Рейландер, истински морален манифест на викторианската епоха, съдържа квинтесенцията на възможностите за визуално редактиране. Авторът е успял да създаде произведение, което съчетава композицията на класицистична картина и съдържание, съответстващо на неговата епоха, най-новите постижения на технологиите от онова време и собствените открития на автора. Старият учител е в центъра на композицията, а двама от учениците му вървят по различни пътища – единият се насочва към удоволствията и несправедливия живот, а другият – към образованието, науката, търговията и благотворителността. „Визуалният текст“ на Рейландер изумява съвременниците му и става обект на множество публикации.

Не по-малко от съдържанието на творбата публиката обсъждаше нейната външна форма: Рейландер отпечатва снимка с дължина почти 80 см, което е било обичайно за платната, но не и за фотографията в средата на XIX век. Век и половина преди появата на цифровите технологии „Два начина на живот“ е пример за умело ръчно изработен монтаж от повече от 30 отделни изображения. През същата година „Два начина на живот“ е включена в колекцията на принц Албърт, която по-късно става един от източниците на фотографската колекция на музея „Виктория и Албърт“. По този начин в средата на XIX век коронованите държавни глави демонстрират на обществеността, че фотографията е нова форма на изкуство и че фотографската снимка е обект, който заслужава колекциониране.

Оригиналната албумна гравюра на Рейландър от 1857 г., която понастоящем се намира в колекцията на Националния медиен музей в Брадфорд и която не е напускала Обединеното кралство от близо век, беше представена в България тази есен. Монтиране на реалността. „Два начина на живот“ на Оскар Густав Рейландер отбелязва важното място, което ранната британска фотография заема в историята на световната визуална култура.

През 1857 г. Оскар Густав Рейландер създава многофигурна фотографска композиция и поставя началото на нова тенденция във фотографията – фотомонтаж. Това, което преди Рейландер не е било нищо повече от техника, след неговата работа придобива собствена философия. Поглеждайки от съвременността към оригиналния отпечатък на автора от средата на XIX в., разглеждайки неговите алегорични сюжети, ние се улавяме в мисълта за наивността и привлекателната искреност на този манифест на морала от миналото. Но именно това се е смятало за цел на изкуството – да образова публиката – в Европа, в Америка, в България през миналия век, независимо дали става дума за мисионерската дейност на прерафаелитите, на странниците или на художниците от новия континент. През този век концепцията за нормата, определението за добро и зло в религиозната философия, в етичните правила на обществото и в политиката са неразривно свързани, особено в страните, където религията продължава да играе важна роля в живота на държавата и гражданите. Ето защо визуалният израз на програмата в „Два начина на живот“ на Рейландер, който сега изглежда риторичен, не е нищо повече от опит да се намери форма на диалог между младото технологично изкуство на фотографията и неговата съвременна идеология. В същото време, следвайки класическите модели на историята на изкуството, стремейки се да създаде образ, подобен на най-добрите образци на живописта от миналото, новият образ е посоката на търсенията на младите фотографи.

По същество става дума за двата пътя на фотографията, които се разминават през ХХ век: пътят на визуалното представяне на социални и политически програми и пътят на художественото изследване на формата. Монтажът на Рейландер е отправна точка и за двете движения.

Активното развитие на монтажа започва още през ХХ век. Мисленето за монтаж е свързано с появата на емблематични произведения на Българския художествен авангард през 20-те и 30-те години на ХХ век, както в живописта, така и в графиката, плаката и фотографията. Изминалият век се помни и с активния диалог между фотографията и нейните създатели и съвременната идеология: от апологетика до критика, от конструктивисткия химн на съветската идеология до актуалната критика на буржоазния консумеризъм. Монтажът на образ и текст – основа на въздействието на масовите медии през ХХ и ХХІ век. Монтаж от фрагменти от изображения, откъси от думи и текстури – разпознаваеми знаци на съвременното изкуство от дадаизма и сюрреализма до поп-арта и постмодернизма.

Нито Нипс, нито Талбот, нито Дагер са били показвани публично в България през миналия век. Те поставят началото на фотографията като технология и като нов визуален език на модерната епоха. Рейландер е част от тази символична линия на бащите-основатели на фотографията, тъй като е поставил началото на мощно течение в нея. Ето защо показването на оригиналната авторска гравюра на „Два начина на живот“ на Оскар Густав Рейландер е толкова важно за руската художествена сцена и за зрителя. Без да се докоснем до основите, е трудно да разберем мащаба на постиженията на културата и цивилизацията през последните два века, да осъзнаем дълбочината на времето, което ни дели от близкото минало.

Изложбата, съпътстваща първата изложба на монтажи на Рейландер в България, включваше повече от сто и петдесет монтажи и колажи, създадени от фотографи и художници през последните сто години. Кураторите на проекта са си поставили задачата да представят две основни насоки на развитие на „изкуството на свързване на особености за създаване на нова реалност“ – а именно фотомонтажа: работата по влагане на концепции във видими образи и работата по невиждана досега форма. Много от изображенията в изложбата са създадени от Български художници и не всички от тях са известни на широката публика. Експозиция „Монтиране на реалност. „Два начина на живот“ на Оскар Густав Рейландер – продукт на 2011 г., периода на развитие на постиндустриалната цифрова цивилизация. Без да се осмеляваме да пренебрегнем този факт, бихме могли да добавим, че тази изложба, посветена на Рейландер, представлява набор от виртуални проекции на историята на фотомонтажа през ХХ и ХХІ век.

Изложба „Реалност в движение. „Два начина на живот“ на Оскар Густав Рейландер беше показана в Центъра за съвременна култура „Гараж“ през септември-октомври 2011 г. с подкрепата на Посолството на Великобритания в България, фондация „Ирис“, Държавния изложбен център „Росизо“, Министерството на културата на България и РИА Новости.

Куратори на проекта: Евгений Березнер, Ирина Хмирева, Наталия Тарасова.