Преглед на фотоизложбата: XXI. Моят Pacific

Провеждат се представления и изложби. Някои от тях все още се обсъждат активно във фотографската общност след церемонията по закриването. Това е знакът на Събитието. Такова събитие тази есен стана изложбата „XXI. Моят Тихи океан в Третяковската галерия на Кримски вал. Проектът е замислен и осъществен от кураторите на ФотоФонд – Територия на фотографията Кирил Василенко и Анастасия Давидова

1. Сергей Максимишин. Индонезия

Проектът „ФотоФонд – територия на фотографията“ събра златен състав от участници, сред които единствената Българскиня, удостоена със „Златното око“ най-високата награда на World Press Photo ; носителката на стипендията „Юджийн Смит“ една от най-престижните фотографски стипендии в света ; единственият Български фотограф от френската агенция Magnum Photos; лауреати на Български и международни фотоконкурси, чиито творби се намират в най-големите Български и чуждестранни музейни колекции, галерии и частни сбирки и са публикувани във водещи международни издания. Всеки човек е различен, всеки има свой собствен поглед, почерк и методи. Оттук и разнообразието на творбите на авторите в изложбата: черно-бели и цветни, заснети с цифрови и филмови фотоапарати, широкоъгълни и дългофокусни обективи и монокуляри – те показват основните тенденции на съвременната фотография.

Проектът се вписва идеално в сложното пространство на Третяковската галерия на Кримски вал и прави силно впечатление със своята архитектура, осветление и съвременно представяне. Освен добре отпечатаните трудове, самостоятелна презентация на всеки автор, беше възможно да се гледа слайдшоу за страната в дигитална рамка и отделен, добре изпълнен мултимедиен проект, даващ представа за големия план на организаторите.

Андрей Безукладников, основател и ръководител на онлайн портала Photographer:

– Човек изпитва удоволствие от начина, по който е овладяно сложното пространство. Понякога, когато дойдеш на изложба, вървиш сякаш покрай дълга ограда, на която монотонно висят снимки, и атмосферата е приспивна. И там има живот, пулсиращ живот. Пространството е овладяно великолепно. Веднага не ми стана скучно. Бях в състояние на приключение. Не знаете какво има зад ъгъла. И всеки път зад ъгъла се появяваше нещо ново. Много неща са неочаквани и необичайни – начинът, по който са рамкирани снимките, различните размери, начинът, по който са подчертани цветовете на рамките и на обкова. Експозицията изглежда разнообразна и добре балансирана. Дори без да гледате снимките, се наслаждавате на това колко интересно, красиво и деликатно са представени. Много модерен. Беше ми интересно!

Беше възможно да се събере такава мощна бригада от различни фотографи, които правят толкова ярки фотографии, и е очевидно, че те не са уморени, че самите те се интересуват, че искат да бъдат пионери. Мисля, че това беше много успешен проект. Не мога да кажа нито дума за никого конкретно, минах през изложбата като през гора и сега просто гледам дърветата. От това, което забелязах, ми хареса Сергей Трапезин, който правеше монокулярни снимки. Монокулярът е тривиален, но не беше тривиален. Работата му е като картина, която те кара да медитираш. Пинхасов, както винаги, ме развълнува. Много ми хареса работата на Наташа Беркутова за папуасите. Много ми хареса Козирев – толкова проста снимка, каквато харесвам. Толкова е минималистично, но въпреки това казва всичко. Чист, прозрачен, като въздуха, който вдишвате и издишвате..

Алексей Мякишев, участник в проекта:

– Имам Тайван. За първи път бях в Азия. Това е като да отидеш на друга планета. Всичко е едно и също, само че различно. Различна култура, различен манталитет, различни цветове, различни условия. Прибрах се вкъщи и в продължение на седмица не можех да разбера в каква реалност се намирам. Някои от тях направих с цифров фотоапарат и на черно-бял филм. Имам около 30 ролки с филми и над 5000 цветни изображения. Предадох целия материал. Направих своя избор, получих около 200 цветни и около 70 черно-бели. След това кураторите направиха своя избор: някои от тях за уебсайта, други за слайдшоу, трети за мултимедия..

Тайван е остров със собствена политическа система. Най-запомнящи се бяха хората, начинът, по който е подреден животът им, техният манталитет. Метрото ме порази. Аз, без да знам йероглифите, се ориентирах лесно. Ориенталският пазар е невероятен, това е взрив: маса от малки магазинчета, където можете да опитате всичко, необичайни и необичайни на вкус храни. Интересуваше ме връзката между хората и океана. Задачата ми беше да снимам хора отвъд океана, но аз правех по-широк кадър, опитвайки се да уловя усещането си за място, усещането си за страна.

Там всичко е различно, друга цивилизация. За мен това беше добър и полезен опит. Мащабен проект. Подобни проекти са отчаяно необходими. Те стимулират фотографа да отиде в друга страна, да създаде история, да изрази чувствата си – това винаги е стимул да расте и да се развива.

Dmitry Morgulis, участник в проекта:

– Получих Нова Зеландия, най-отдалечената точка от проекта. Новозеландците са много интересни хора, много учтиви, изключително развълнувани от живота. Те не приличат на американци. Шофирах със страх, защото задачата беше трудна. Много дълъг полет с две прекачвания. Трудно беше да се включим веднага: часовата разлика, другият климат е антипод на нашия, те имат зима, ние – лято. Доволен ли съм от избора?? Да, макар че бих представил и други произведения. Например за мен беше неочаквано, че са избрали пейзажи. Но като цяло съм доволен от това, което е избрано, и от начина, по който е представено на обществеността. Надявам се, че кураторите на проекта ще ни съдействат и ще ни дадат възможност да покажем изложбата и в други градове. Бих се радвал например да се проведе в Хабаровск. Това е първият мащабен фотографски проект в България. Вероятно ще има втори и трети. Но ние бяхме първите. Ние сме първите!

Михаил Дашевски, фотограф, участник в проекта:

– Бях в Китай, в Шанхай. Представете си, че сте пристигнали в София от друга държава, никога не сте били тук, не разбирате Български език, и ще разберете какво е моето състояние. Най-доброто нещо, което бихте могли да направите, е да отидете и да заснемете всички известни „московски“ забележителности. Бог да ме благослови. Исках да правя настроени снимки. Свалих ги. Три дни имах преводач, а след това работих сам.

Как се подготвих за пътуването? Купих си карта и пътеводител. Помолих преводача си Саша да ми покаже бедняшките квартали на Шанхай и той не възрази. Заведе ме в една бедняшка махала, където се разхождах. През цялото пътуване имаше само два случая на забрана за снимане. Мисля, че това е нищожна сума за една комунистическа страна. Температурата е 38 градуса, а аз свободно снимам по улиците на Шанхай. Защо не заснехте Тихия океан?? Трябваше да отида там, затова си помислих, че няма да снимам нищо по-добро от Шанхай. Помислете: какво съм аз, градският човек, за да снимам на брега?? Сто трийсет и пета част от мрежата, как е прецакана и хвърлена в океана?

Игор Гаврилов, ръководител на отдела за руска фотография в EAST NEWS:

– Странно е, че от 21 автори никой няма добра снимка на океана. А океанът е най-мощното същество на нашата планета. Океанът е мястото, откъдето сме дошли и където ще отидем. Нито един автор не си е направил труда да осмисли океана..

Виктория Ивлева, участник в проекта и фотожурналист:

– Най-хубавото на този проект е, че се получи точно както беше замислен. Всичко, което кураторите са замислили, са успели да реализират. Това не винаги е така при проектите. Аз лично пътувах до Бруней, една много затворена страна, и това само по себе си беше интересно. Бруней се оказа не много фотографско място, така че имаше допълнително професионално предизвикателство. Основната трудност, струва ми се, възникна на етапа на подбор на снимките, защото повечето от нас са свикнали да правят подбора заедно с куратора, докато FOTOFOND взе всичко в свои ръце и ние бяхме лишени от това удоволствие. Сега с нетърпение очакваме излизането на албума „XXI. Моят Pacific“ с нашите снимки.

Владимир Богданов, фотожурналист:

– Красива изложба. Добра тема. Но това е по-скоро изложба на документална фотография и е позиционирана като изложба на художествена фотография. Имам вътрешно възражение срещу това.

Кирил Василенко и Анастасия Давидова автори на оригиналната идея, куратори на проекта :

– Какви критерии използвахте при избора на автори за проекта??

– Бяхме сред основните организатори на Първия международен преглед на портфолиото на Българските фотографи, който се проведе в София през август-септември 2011 г. Взаимодействието с фотографа, както знаете, е само в зародиш на ревюто на портфолиото, това е такъв нулев старт, който със сигурност трябва да доведе до нещо, в случай че срещнете интересни автори. Запознахме се. Някои от тях наистина искахме да покажем. Някои от тях, както вече разбрахме в резултат на създадения проект, бяха откровение не само за нашите зрители, но и за хора, които бяха изтънчени и професионални.

Затова искахме да обединим фотографите в един проект. Повече от половината от фотографите в експедицията са участници в Московския международен преглед на портфолиото. Запознахме се с Людмила Кецлах на Хюстънския фотофестивал през 2012 г. и я поканихме да работи по проекта. В окончателния ни списък, от който избрахме участниците, имаше или 87, или 89 автори. Различни. Напълно. Съзнателно и умишлено първоначално искахме проектът да събере репортери, документалисти и художници, чиито имена са свързани с художественото движение във фотографията. Искахме да съберем Автори с главна буква, способни да осмислят фотографски природата, същността, контекста на пространството, в което ще попаднат най-често за първи път , и да извлекат през обектива онова, което ги е впечатлило. Затова в заглавието на проекта има ключова и определяща дума „MY“. За нас беше важно да съберем автори, които не принадлежат към някакъв фотографски клан, така че на примера на 21 автори да можем да изкристализираме един разрез на съвременната руска фотография с всичките й двусмислици познаване и чувствителност към световните тенденции в едни случаи и пълна загуба на глобалния контекст в други, способност да мислиш и да работиш по проекти и никакво разбиране какво да правиш със собствения си материал , което също беше предвидимо за нас от самото начало.

– Как е избрана страната за всеки автор??

– Страните бяха определени от авторите в резултат на жребий, проведен в Международния мултимедиен пресцентър на РИА Новости на 5 юни 2012 г.: от въображаем Тихи океан аквариум фотографите изтеглиха бутилки със свитъци, в които беше посочена страната, в която човекът ще пътува за една седмица.

– Обсъдихте ли с авторите какво искате като резултат, дадохте ли им някакви насоки, препоръки, съвети, пожелания или те наистина бяха свободни да избират теми, техники и похвати на снимане??

– Обсъдихме нестандартния авторски поглед в ситуация, в която дори професионалният фотограф е повлиян от туристическите забележителности и гледки, авторския поглед, който разкрива повърхностни впечатления и достига много по-дълбоко от стандартната туристическа снимка. Помолен да не снима нищо, което прилича на реклама на Bounty. При избора на теми, техники и похвати за снимане – да, наистина, авторите бяха свободни. Защото поканихме опитни автори, които успяха да изградят идеята си от реалността и да придадат фотографски смисъл на това, което са видели.

– Предложено ли ви беше да направите предварителен подбор на авторите и да вземете предвид тяхното мнение при съставянето на изложбата макар че се съмнявам, че всички осъзнават, че изложба на толкова много и толкова различни автори не е равна на лична изложба за всеки от тях ?

– Да, направихме го и разгледахме предложенията. Но това не е синоним на „счита се за включен в изложбата“. Това не се прави никъде другаде в професионалния свят в проекти като този. Особено в колективните изложби, където е необходим проектен подход и формиране на цялостна картина и експозиция, където не може да става дума за поставяне на одеяло върху субективното и понякога консервативно възприятие за себе си. Освен това не всички фотографи могат или искат да мислят проектно. Някой успя да предложи проект. И в този случай направихме селекция изцяло или частично въз основа на селекцията, предложена от автора. Някой предложи т.нар. аргументирана позиция на автора, въз основа на която бяха взети определени решения. Имаше и нещо, което се нарича лексикон на каприза: „Не ми харесва!“. Това е всичко – професионалната позиция е изразена. За нас „аргументът“ е слаб и разкрива липсата на култура на професионално взаимодействие. Що се отнася до обещанието, че подборът на авторите – ако изобщо бъде предложен – ще съвпадне с подбора на изложбата, никой не е дал никакви обещания, нито писмено, нито устно.

– Как оценявате резултата: успяхте ли да постигнете всичко, което бяхте планирали, какви трудности срещнахте при организирането на изложба??

– За трудностите… И като цяло нямаше такива. Беше важно да се създаде единно пространство, което хармонично да диша, да е живо. Няколко десетки безсънни нощи – и изглежда, че е проработило. Сериозно, става дума по-скоро за двусмислеността и неравномерността на получения материал, за които споменахме по-горе: езикът на прогресивната световна фотография в един случай и, като цяло, известна „простота“ на фотографския израз, който е загубил силата и значението си, в друг. Но всичко това е решено по време на създаването на експозицията.

– Моля, отбележете работата на тези, които ви помогнаха да създадете една сложна, многопластова и съвременна изложба.

– Сериозен екип от хора, страхотни професионалисти – около 80 души – работиха по целия проект експедицията, подборът на материалите, продукцията и постпродукцията, фотоизложбата във Владивосток, фотомузикалният спектакъл във Владивосток, изложбата в Третяковската галерия, книгата, филмът за фотомузикалния спектакъл във Владивосток, който ще се появи в началото на декември . Логото на проекта например е проектирано от Сергей Мирош Мирошниченко , художник, скулптор и професор в Кралската академия на изкуствата.

Що се отнася до изложбата в Третяковската галерия дизайн, архитектура на пространството, мултимедийни елементи, концепция за оформяне на произведения, формиране на авторски блокове , тя е създадена от Анастасия Давидова и Кирил Василенко с участието на техни колеги от проекта „ФотоФонд – територия на фотографията“.

– Ще продължите ли с подобни мащабни тематични проекти и в бъдеще?? Споделете непосредствените си планове, моля.

– Най-лесно е да се каже: разбира се, че планираме да продължим с! Но този вид проекти са твърде трудоемки и скъпи на всички етапи – от проектирането до изпълнението. Затова е по-точно да кажем, че имаме нова идея, която развиваме от месеци. Идеята е оформена и обмислена, мащабът ѝ е сравним с този на „Моят Тихи океан“ и в нея участват десетки фотографи. И не само. Разбира се, с удоволствие бихме работили по още подобни проекти, но… няма да правим прогнози и вероятно ще се въздържаме и от „говорене на глас“. Искаме да направим. Може би ще предложим нов формат, защото той работи.

Когато правехме музикално-фотографското шоу, „доброжелателите“ от фотографската общност ни казваха а не ние , че това е глупост и че никой никога няма да дойде да гледа шоуто на площад, където обикновено свирят всякакви поп-звезди за публиката. В резултат на това, на брега на Амурския залив в Спортивная набережная във Владивосток, по време на тази изложба, творбите на фотографите – участници в проекта стояха и се гледаха в продължение на 1,5 часа от повече от 5000 души. С други думи, фотоизложбата, представена в оригиналния си формат, беше видяна от 5000 души за час и половина, като много от тях след това казаха, че това е било „събитие за мислещи хора“. Доволни сме от резултата. И впечатленията на зрителите, които са видели нашата изложба в Третяковската галерия. За нас беше интересно да поканим автори, които са абсолютно различни, които едва ли някога биха се събрали в един проект, и да покажем творбите им на зрителя. Ние го направихме!

Въпросите бяха зададени от Наталия Ударцева.

Има изложби и експозиции. Някои от тях все още са предмет на активни дискусии във фотографската общност след приключването на проекта. Това е знак за Събитието. Такова събитие тази есен беше изложбата „XXI. Моят Тихи океан“ в галерия „Третяков“ на улица „Кримски вал. Проектът е замислен и осъществен от кураторите на „ФотоФонд – територия на фотографията“ група РИА Новости Кирил Василенко и Анастасия Давидова

НА СНИМКАТА:

2. Артьом Житенев. Корея

3. Андрей Шапран. Сингапур

4. Михаил Дашевски. Китай

5. Владимир Семин. Перу

6. Виктория Ивлева. Бруней Даруссалам

7. Игор Михалев. Виетнам

8. Юрий Козирев. България, Камчатка, 2012 г

9. Георги Пинкхасов. Мексико

10. Емил Гатаулин. Австралия

11. Алексей Мякишев. Китайски Тайпе

12. Сергей Трапезин. Малайзия