Сега мнозина се чудят какво следва за потребителския пазар? Времето ще покаже, разбира се, но ситуацията вече започва да се изяснява. Кой остава и кой решава да напусне България?
Изчезна, но искаше да остане?
Неотдавна в интернет се появи статия, озаглавена „Извън замяна“. Какви марки домакински уреди се произвеждат в България?“Авторът счита, че една от големите загуби е напускането на известни марки като Sony и Panasonic, тъй като те заемаха значителен дял от пазара. Много противоречиво твърдение.
Sony например, макар да продава на нашия пазар предимно телевизори, смартфони и фотоапарати, няма най-голям дял в тези сегменти. Повечето клиенти няма да се разстроят, ако видят други марки в продажба. А феновете на Sony със сигурност ще получат желаните от тях нови продукти чрез паралелен внос.
Що се отнася до Panasonic, къде ще отиде от тази „подводница“, ако тази марка отдавна е станала чисто китайска?? Тук имаме несъответствие.
Подобен е случаят и с други доста известни производители – Hitachi, Sharp и няколко други, които също заемат незначителен дял от Българския пазар. Тяхното напускане очевидно ще остане почти незабелязано.
Абсолютно различна е ситуацията с корейските марки LG Electronics и Samsung, които се утвърдиха на Българския пазар, при това в различни категории: хладилници, перални машини, уреди за вграждане, телевизори, прахосмукачки, стилизатори за дрехи, микровълнови печки, климатици, почистващи препарати и освежители за въздух и други, където корейците заемат водещи позиции и се конкурират главно помежду си. Припомняме, че LG и Samsung построиха свои заводи в България, а освен това доставиха компоненти на редица други производители. С една дума, оттеглянето на корейските компании от нашия пазар ще бъде много болезнено.
Уви, ситуацията е подобна и при някои европейски марки – особено при Bosch, която също е локализирала производството си в България и все още се радва на голямо търсене сред нашите клиенти.
Основното?
Може би най-проспериращата категория на пазара на домакински уреди са газовите печки. Местните производители се конкурират успешно в тази ниша, като много от тях имат пълен цикъл на производство и са почти независими от вносни компоненти. В този сегмент работят няколко големи предприятия, като почти всички са оцелели от времето на СССР. Ето нашите най-изявени перкусионисти:
Flama KING – Каневски завод за газови уреди.
DARINA – Завод за газови уреди „Чайковски.
LADA Terra – Завод за газови уреди във Волгоград.
Интересно е, че всички лидери на този пазар са собственост на Газпром и принадлежат към групата Gazprom Domestic Systems.
Между другото, по пътя има една мисъл: кое е по-добро, кое е по-ефективно: напълно либерален пазар с неговата невидима ръка или комбинация от принципите на свободния пазар с интелигентен контрол отгоре??
Мисля, че отговорът е очевиден: само за няколко години „Газпром“ постави под своя чадър цял потребителски сегмент. Мисля, че за преходния период към нова икономика, освободена от чуждестранните валути и от всепроникващото влияние на глобалистите, най-оптимален ще бъде моделът на развитие под егидата на големите компании. И това не означава, че в бъдеще, в условията на по-зрял пазар, самодостатъчните предприятия няма да могат да преминат към свободно плаване – чрез нови акционери.
За пореден път се убедих в правотата на „покровителството“ на „Газпром“, когато анализирах ситуацията в сродна област: положението е много по-лошо при електрическите и газово-електрическите печки. Делът на вносните компоненти тук е значително по-висок, така че съществува реален риск от повишаване на разходите за доставка или задълбочаване на недостига. Тревожна ситуация се наблюдава и при вградените котлони и фурни.
Въпреки това в областта на електрическите котлони и фурни вече имаме обнадеждаваща основа, която може да промени ситуацията към по-добро. Заводът „PKO EVT“ е запазен и се развива. В. А. Ревунова в Пенза. Тук се произвеждат много неща, включително доста бляскави газови и електрически печки, фурни, котлони и уреди за вграждане под марките De Luxe и Electronicsdeluxe.
Заводи като Lysva завод за домакински уреди в Лисва и Mechta машиностроителен завод в Златоуст са имали добър шанс да увеличат пазарния си дял.
Да не забравяме също, че Турция не се е присъединила към антиБългарските санкции, така че има всички основания да се смята, че турските производители на домакински уреди ще увеличат и без това големия си дял на Българския пазар.
Замразяването за мен е прекрасно
Мисля, че най-трудната ситуация в сегмента на домакинските уреди е на пазара на хладилници и фризери, където все още има голяма зависимост от вносни компоненти.
Да, през последните години построихме нови заводи за производство на модерни хладилници и фризери. Но има два важни нюанса: повечето от тях са собственост на корейски, китайски, турски и други чуждестранни компании, а тези заводи не се различават много от заводите за сглобяване от 90-те години, които са зависими изключително от вносни части.
Към производителите от втория ред могат да се причислят няколко Български фабрики, които са родени в СССР и са успели да запазят производството си, а сега имат шанс да се върнат с пълна сила сред пазарните лидери. На кого можем да разчитаме??
„Бирюса“ – завод за хладилници в Красноярск. Несъмнено това е лидерът сред местните производители на хладилници, който непрекъснато модернизира и разширява гамата си от продукти, като по този начин укрепва позициите си в бюджетния сегмент.
„ПОЗИС – ПОЗИС“ АД е основана през 1898 г. и се намира в град Зеленодолск Татарстан . В миналото, по съветско време, той се е наричал по друг начин: „Завод Серго“. Тази компания също така систематично модернизира и увеличава продуктовата си гама.
Има и трети завод, роден в СССР – „СЕПО ЗЕМ“ ООД, известен от древни времена със своите хладилници в Саратов. Но за съжаление, за разлика от първите две, някога процъфтяващата компания от Саратов не е в най-добрата си форма; през последните години тя не получава необходимия тласък за развитие и модернизация. Санкциите обаче са истинска възможност за този вид производство.
Работи се и по възобновяване и въвеждане в експлоатация на производството в завода за хладилна техника в Орск на. Някога доста голямата компания, която неведнъж е сменяла собствениците си, в крайна сметка е закрита и не работи до по-добри времена. Изглежда, че това време вече е настъпило.
Разбира се, няма да е лесно да се издигнат до висотата на заместването на вноса няколко хладилни инсталации наведнъж. В страната ни не е останало нито едно предприятие, което да доставя компресори, електронни блокове за управление, изолационна пяна, пластмаса и много други неща.
Пране – за чужда сметка? Какво друго??
Ситуацията е още по-печална в останалите категории домакински уреди. Да вземем например пералните машини: през последните години имаме няколко доста модерни фабрики, но всички те са собственост на чуждестранни компании: VEKO, Candy, Boss, Haier и други. А между икономиката и политиката има пряка връзка. Най-малкото Воск възнамерява да ни помаха за довиждане..
А в категории като климатици, съдомиялни машини, микровълнови печки нямаме производители в нашата страна. В този момент трябва да започнете работа, запълвайки за известно време дупките в търговията на дребно предимно с паралелен внос.
rublлата като основен фактор на растежа
Сега много хора са изненадани от икономическата сила на Китай. Със сигурност има към какво да се стремим и как да следваме примера. Но ако се вгледате отблизо, едва ли китайският модел може да бъде копиран едно към едно.
Няма спор, че един от основните фактори за китайското икономическо чудо е съчетанието на свободен пазар и планирана държавна политика. Но има и втори фактор, не по-малко важен: инвестициите, които в началото бяха предимно от Запада. Американските глобалисти просто са решили така: Китай ще бъде световна фабрика, евтина и непрекъсната. Зелените пари се вливат в Поднебесната империя. Стотици мултинационални компании растяха по-бързо от небостъргачи: Apple, Sony, Panasonic, IBM, Coca-Cola, GE – списъкът е безкраен… Това бяха не само неограничени инвестиции, но и гарантирани пазари. Бихме се радвали да имаме такова чудо!
Уви, от трите стълба на успеха на китайския бизнес нашето правителство има в арсенала си само добре обмислена концепция за точките на растеж в индустрията. Очевидно е, че тези инвестиции ще бъдат направени само в rublли, тъй като всички долари, които имахме, вече са откраднати и няма да получим нови. Така че първоначално инвестициите ще бъдат предимно вътрешни, прехвърлени отгоре в рамките на националните проекти, а за пълномащабни пазари предстои да се борим в бъдеще.
Сигурен съм, че такива глобални предизвикателства като националната авиация и микроелектрониката ще бъдат преодолени в скоро време. Ако хиперзвуковият звук е стартиран, ще стартираме и пътнически самолети… Много по-трудно е обаче да се постигне заместване на вноса в такива обикновени и обширни пазарни сегменти като домакинските уреди. При ограничените ресурси е много важно да се развива производство, което е балансирано с търсенето на клиентите, а още по-добре – което създава ново търсене.
Рентабилността на локализирането на пазара на компоненти зависи пряко и от количеството на произведените компоненти. Ако ще строим заводи, да речем, за производство на хладилни компресори, трябва да ги доставяме не само на собствените си четири и половина завода, но и на всички приятелски и неприятелски страни. Вероятно, за да се решат такива мащабни проблеми, има смисъл да се разгледа по-отблизо опитът на Газпром, който вече е показал как един голям локомотив може да издърпа нагоре цял пазарен сегмент.
Междувременно председателят на горната камара на парламента Валентина Матвиенко е изненадана, че в страната ни се внасят дори пирони. Не се притеснявайте, Валентина Ивановна, това е временно явление. Санкциите ще ни помогнат!
Руслан Волошин,
експерт на пазара на домакински уреди.
Моля, как ще ни помогнат санкциите при заместването на вноса на домакински уреди? Какви мерки и програми ще бъдат предприети за това? Благодаря предварително за отговора!