Самовар: свещеник стои на моста и крещи Ще полея всички с вода!

Научих тази стара руска гатанка, когато

Случайно ме заведоха в едно отдалечено село, където ме почерпиха с чай от истински Български самовар. Трудно е да се опишат с думи чувствата, които човек изпитва, когато седи на гrublо издълбано столче в стара колиба и гледа към пламтящия самовар.

Тя не си спомняше откъде е дошъл самоварът, но знаеше, че се е предавал от поколение на поколение като неразделна част от дома. Сега тя рядко го използва, но винаги се старае да почерпи гостите си с ароматен чай от самовара.

И стана скучно да пиеш чай от обикновена кана. Чудя се дали някой купува, съхранява или използва самовар в дома си? Защо не знаем почти нищо за самовара, който е играл много важна роля за нашите предци?? А кой пръв изобрети това уникално устройство??

Консултант: Сергей КАЛИНИЧЕВ, колекционер на Български самовари

Най-старите самовари произхождат от Рим

Всъщност не е съвсем правилно да се смята, че самоварът е чисто руско изобретение. Подобни апарати са съществували още в Древен Рим. Тя се състои от правоъгълна метална кутия с двойни стени, в която се излива вода. И в средата на постройката изградиха огнище. Топлината от нея нагрява стените, а след това и самата вода.

В Китай машината е разработена и наречена „huoguo“. като „огнен котел“ . Принципът е подобен на Българския самовар. Но хо-хо се използваше само за сервиране на горещ бульон, така че нямаше кран.

Продукти като самовара са познати в Англия през XVIII век и се наричат „урни за чай“.

В много европейски страни е било популярно да се използва т.нар. фонтан – устройство за охлаждане и подгряване на вино, което външно е приличало на Българския самовар по формата си, наличието на кран, шарена поставка.

Вместо огнепроводен тръбопровод в тялото имаше метален цилиндър колба . Ако трябвало да охладят напитката, слагали лед в колбата. Ако се сервираше топъл грог или пунш, в същата колба на верижка се спускаше предварително загрят цилиндър с малко по-малък диаметър.

В България прототипите на самовара са kombitenniki. В края на краищата, преди да бъде въведен чаят в нашата страна, най-популярната напитка е била сбитен, приготвен на базата на мед и пикантни билки. И още в средата на XVIII век се появява първият Български самовар, какъвто го познаваме днес. Конструкцията му е толкова съвършена, че остава непроменена в продължение на векове. Променени са само формата, материалите и декорацията.

Тялото с тръба идва от Урал?

Днес е трудно да се каже кой точно е направил първия самовар. Повечето хора свързват този продукт единствено с Tula. Първите самовари обаче започват да се произвеждат в Урал. Дотогава е имало малко находища на медна руда и медта се е добивала само в малки количества.

От началото на XVIII в. обаче Урал започва да се развива активно и постепенно там се появяват много металургични предприятия, където медта вече се добива в големи количества и дори се изнася.

Не е чудно, че в местата, където се добива металът, започва да се развива производството на изделия, които по-късно се внасят в Българските градове.

Първите сведения за самовар датират от 1745 г. Интересно е обаче да се отбележи, че и преди това някои документи доказват съществуването на такива уреди – „казани с тръби“.

Първите самовари са имали проста форма: кръгло тяло корпус , към което са били прикрепени шарените кранове, дръжки, тави и капаци, които са били изработвани отделно.

От XVII в. Тула е известен като най-големия център за металообработка, където занаятчиите са се специализирали предимно в производството на оръжия, битови и художествени метални изделия.

Но в края на XVIII в. цялото оръжейно производство е заминало за Урал и тулските манифактури трябва да развият нови видове производство. И именно самоварите се оказаха печеливш занаят и търсени.

Българският самовар се е оценявал по теглото си

По своята конструкция самоварът е доста сложен. Центърът, сърцето, е мангалът, с помощта на който се поддържа температурата в съда, представляващ тръба, пълна с въглища, шишарки или дървени стърготини и завършваща с решетка на дъното.

В долната част на тялото е имало пепелище, което е контролирало течението. Капакът в горната част на съда затваря отвора. Горната част на стомната е била покрита с капачка тапа , за да не излиза топлина. Капакът е с горелка за чайник. За по-голяма стабилност самоварът се поставя върху поднос с крачета.

Първоначално всеки самовар се изработва на ръка. Процесът беше сложен, отнемаше много време и беше многоетапен. Първо, медникарят огъва и запоява меден лист и го оформя в желаната форма.

Майстор изковава вътрешността на самовара, а стругар заточва и полира корпуса. По това време ключарят изработва кран, въртящи се елементи, копчета и др.п. След това сглобявачът на самовара се захваща за работа, а после стругарят изработва дървените конуси и дръжки. И накрая работата завършваше чистачът, който почистваше и полираше самовара.

Постепенно ръчната работа започва да се заменя с механична. Повечето от частите се поставят на конвейерната производствена линия, темпът на растеж и с времето тулските заводи стават най-известните за производството на Български самовари; обемът на производството започва да се измерва в десетки хиляди единици.

Себестойността на всеки продукт е значително намалена, цената е определена според теглото му, поради което самоварът става достъпен за почти всички граждани и бедни семейства.

А в центъра на масата имаше самовар – „майстор на туби“

„Самовар е бойлер, съд за чай, котел.ч. медна, с тръба и печка вътре“ W.?Дал „Обяснителен речник на яркия великоБългарски език“ .

Авторът посочва съвсем ясно функционалното предназначение на самовара. Разбира се, в по-голямата си част тя се използва именно за варене на вода, но не само за.

„Самостоятелно готвене“ – този чудодеен уред напомняше на съвременна микровълнова печка – универсално устройство, което можеше не само да произвежда вряща вода, но и да приготвя каша, зеленчуци или супа.

За тази цел се изработват и специални самовари-кухни – в корпуса на самовара се поставят две или три прегради. Това дава възможност да се приготвят няколко ястия едновременно. Например картофите се поставят в едно отделение, зърнените храни – в друго и т.н.д.

Малко по-късно се появяват и самоварите – кани за кафе. По онова време кафените зърна струват много пари, така че само много богати хора могат да си позволят тази благородна напитка.

Затова бяха създадени специални кафемашини за кафе. Тези конструкции нямат тръба за пържене, а са заменени с метални кутии в основата, в които се поставят въглища. В тялото е поставена кана за кафе.

Често може да се види „хибрид“ на самовар-чайник и самовар-кафеварка: те са имали кана с тръба, а върху кана е била поставена чиния във формата на осмица. Единият пръстен на осмицата беше поставен на комина, а вторият беше покрит с платнени торбички за кафе. За приготвянето на чай чинията се маха, а самоварът се използва в обичайната си роля.

Самоварът никога не е бил просто домакински предмет и винаги е заемал достойно място в центъра на масата и дори в живота на Българския народ. Всички членове на семейството, роднини и гости се събраха около самовара. Нито един празник или народно тържество не може да мине без самовар.

Когато семейството е трябвало да се премести или да пътува на дълъг път, самоварът е бил първото нещо, което се е слагало във вагона. Постепенно тя заема централно място във всеки дом, превръщайки се в сърцето на дома, събирайки хората и карайки ги да се чувстват добре.

Удивително е колко бързо този продукт от метал получи „душа“. На чаша ароматен чай се провеждаха най-интимните разговори. По онова време бедните са използвали предимно дървени и керамични съдове, а металните изделия са били лукс, който повечето хора дълго време не са могли да си позволят.

Бившата механа се превръща в чайна

През последната четвърт на XIX в. е въведена правителствена програма за развитие на чайните и намаляване на продажбите на алкохолни напитки в опит да се контролира алкохолизмът.

Много кръчми са затворени или са променени в чайни, така че жителите на града започват да посещават тези заведения. И под ръмженето на „господаря“ на ваната се водеха дълги и неспешни разговори, които обединяваха дори непознати в доброжелателно настроение.

Селяните не са имали такава възможност и нерядко в къщите им се е намирал самовар, направен в домашни условия. Като цяло външният вид на самовара винаги е показвал благосъстоянието на неговите собственици.

Полираният самовар представлява богатство

Бедните можеха да си позволят самовар от най-простата форма. По-богатите хора си поръчват самовари с богато украсени елементи в различни художествени стилове. Формата на самото тяло може да е необичайна.

Имаше примери под формата на антични вази, урни, бъчви и дори петел, прасенце . Самият корпус е изработен от сребро, мелхиор или месинг с рисунка на лъжичка или рокай и е украсен с гирлянди от цветя, листа и др.п.

Естествено, такъв самовар е оригинален продукт и се превръща в основна гордост на клиента.

Самоварът с богата украса вече не се възприема като домакински предмет, а се превръща във високохудожествено произведение на изкуството, атрибут на лукса в богатия дом. Самоварът вече е бил напълно пригоден за сервиране, а понякога дори интериорът му е бил променян и за него са били изграждани специални чайни.

Понякога собствениците съжаляваха, че трябва да карат кавалера всеки ден. Затова купуват друг самовар, по-прост, за собствена употреба.

В началото на XIX в. се появяват пътнически самовари във формата на четири, шест и осемстенни, вертикална бъчва. Те имаха подвижна табла, крака и кранче, което беше много удобно за пренасяне, поради което се наричаше пътуващ самовар. Самоварът, чайникът, кутиите с чай, захарта и други аксесоари за чай задължително се опаковат в мазето за пътуване.

Между другото, през 20-и век са изобретени лагерни самовари за войници.

От средата на XIX в. чест спътник на самовара е т.нар. було от фр. Булир – кипене . Представляваше съд с кран, поставен на стойка с горелка за спирт.

В него нямаше мангал. Водата вече беше гореща, а запалената спиртна печка се използваше за поддържане на необходимата температура на водата, за да не се налага гостите да чакат самоварът да заври отново.

Самоварите: понякога се завръщат. От музея

За съжаление, в днешно време Българският самовар преживява не най-добрите времена. Най-вече защото 96% от всички самовари, произведени в царска България, са унищожени по време на съветския режим.

Въпреки че и досега някои фабрики се занимават с производството на битови и декоративни самовари, и интересът към самите продукти през последните години започва да се възражда.

Но не много хора се интересуват от историята на Българския самовар. Повечето архаични продукти получават продължение на живота си преди всичко в ръцете на частни колекционери.

Уви, само много богати хора могат да си позволят да събират самовари. В края на краищата, редките модели понякога се оценяват на няколкостотин хиляди rublли. Освен това богатите колекции изискват не само много инвестиции, време и търпение, но и отделно просторно помещение.

Реставрацията на тези паметници на Българския начин на живот и изкуство също играе голяма роля. Защото рядко старинните продукти достигат до нас в оригиналния си вид. На пръстите на едната ръка може да се преброи броят на хората, които днес професионално се занимават с реставрация на Български самовари.

Това е много трудоемка работа, която отнема много време. Понякога възстановяването на един екземпляр отнема години. И тези занаятчии не работят за печалба и богатство. Те просто искат по всякакъв начин да запазят руската история и да я предадат на следващите поколения, както и да запазят любовта си към руското оригинално изкуство.

В Тула се намира единственият в страната музей на Български самовари. Един от известните колекционери планира да открие собствен музей в Касимов, Рязанска област, през следващите една-две години.

Уви, много колекции и отделни продукти често безвъзвратно заминават за чужбина и се губят в домовете на частни собственици.