Тест на DSLR Canon EOS 600D: между сянката и светлината камбаните издържат

Canon EOS 600D – среден клас в гамата потребителски DSLR фотоапарати на Canon. Предназначен както за начинаещи, така и за опитни любители. Фотоапаратът беше обявен на 7 февруари 2011 г.

Canon EOS 600D Любителски DSLR

Технически спецификации

Сензор: CMOS с функция за намаляване на праха

Размер: APS-C 22,3 × 14,9 мм

Разделителна способност: 18 MP 5184×3456

Коефициент на Кроп: 1,6

Формат на запис: RAW, JPEG

Чувствителност: ISO 100-6400 с възможност за разширяване до 12 800

Филми: MOV; H.264 звук: линеен PCM , 1920×1080 29,97; 25 и 23,976 кадъра в секунда ./s , 1280×720 59,94; 50 кадъра в секунда ./s , 640×480 59,94; 50 кадъра в секунда ./с

Визьор: пентапризма

Покритие на рамката: 95 процента

Дисплей: 3-инчов цветен TFT LCD дисплей с променлив ъгъл, приблизително 1 040 000 точки, режим Live View с автофокус

Скорост на снимане: до 3,7 кадъра/сек, JPEG 34 кадъра/сек, RAW 6 кадъра/сек

Карти с памет: SD, SDHC, SDXC

Тегло: 570 г

Цена: ~ $1050

Въведение

Канон Основният обектив EF-S 18-55mm f/3 беше на разположение за тестване в офиса на Canon в София.5-5.6 IS II. Новият фотоапарат предизвиква основателен интерес и първият елемент, който трябва да се търси, са разликите от Canon EOS 550D.

Внимателният преглед на фотоапарата не показа външно забележима разлика освен размера и теглото, но все пак има една важна разлика, която разширява обхвата на приложенията за много фотографи.

Уникалността на новия фотоапарат е в конструкцията на монитора: сега той може да се върти. Това е невиждано досега решение в този диапазон фотоапарати.

Дизайн, ергономичност и експлоатация

Корпусът на фотоапарата е изработен от поликарбонатна пластмаса, подсилена със стъкло, с рамка от неръждаема стомана. Фотоапаратът традиционно е много по-лек, като в същото време запазва здравия си и точен корпус. Разположението на бутоните за управление е почти същото като при EOS 550D, с изключение на някои от тях, които са малко по-модерни.

Размерите на фотоапарата леко са се увеличили заради въртящия се монитор, но това е почти незабележимо. Ергономията на корпуса е запазена свежа, а контролите ви позволяват да извършвате почти всички превключвания само с една ръка. Тялото се чувства сигурно както в мъжка, така и в женска ръка, но в по-големите ръце на камерата понякога се чувства твърде малко.

Традиционно при фотоапаратите от този клас повечето производители използват минимален брой външни контроли, като предпочитат да поставят повечето дори оперативни настройки на фотоапарата в лентата с менюта. От дългогодишния ми професионален опит този подход не ми се струва съвсем правилен, макар че разбирам мотивите.

Желанието за по-евтино производство и малката налична площ налагат компромиси, но това е тип решение, при което всички страни са недоволни от нещо. В това отношение фотоапаратите на Canon се позовават на разумен подход. Разположението на бутоните, което е инсталирано в тази серия фотоапарати, е доста удобно и ми се иска в бъдещите модели подобни промени да бъдат минимални.

Възможности на камерата

Някак си стана обичайно почти всяка година да се актуализират моделите от тази серия любителски фотоапарати. Получените в резултат на това хардуерни ъпгрейди са бързи, но промените в дизайна не са революционни, както често се случва при други серии.

Това е бонус в този подход, защото когато фотографът възприеме нов модел, не е необходимо да прави драстична промяна. Има обаче някои важни нововъведения, които могат да бъдат пропуснати в дебелото ръководство за употреба. Една такава функция на EOS 600D е възможността за промяна на съотношението на страните. Има общо четири съотношения на страните: 3:2 като при основния DSLR , 4:3 нормално за компактните фотоапарати , 16:9 панорамно и 1:1 квадратно .

Разбира се, можете да изрежете изображението след това, но композицията обикновено е по-добра, ако съобразите формата с обекта, а не обратното. Включен е интелигентен сценичен режим, който се различава по това, че не задава параметрите за заснемане на снимки въз основа на програмата, а предлага програмен режим въз основа на алгоритъма си за оценка.

Вграденият редактор за заснети изображения е значително подобрен. В допълнение към познатите промени в яркостта, контраста и намаляването на шума вече има 4 настройки за висока чувствителност и настройка за бавни скорости на затвора.

Освен това е въведен набор от гениални филтри за творчески ефекти. Опитът с предишния модел показа, че наборът от функции и много високите спецификации за този клас ще го поддържат актуален още дълго време.

Тази нова модификация, базирана на доказана функционалност, стана по-гъвкава, откривайки нови възможности за правене на изстрели и правейки достъпни недостижими досега гледни точки.

Тестова фотография

Като се има предвид, че потребителите на новия фотоапарат ще бъдат доста активни фотографи, които го купуват не само за семейни снимки, но и за дейности на открито и пътувания, лесно е да се определи естеството на обектите: пейзажи, архитектурна и жанрова фотография, която изисква дискретни. Макроснимките в природата също бяха задължителни за изпробване. Приоритет беше портретната фотография с помощта на въртящ се монитор.

Трудно е да се снимат малки обекти с нормалното широкоъгълно увеличение, но в света около нас има повече от достатъчно обекти, които могат да се класифицират като макроснимки. Една леха с лалета беше идеалното място за него. Ярките, сочни цветове са прекрасни за гледане и изглеждат чудесно на снимките.

Предимството на използването на монитора беше напълно демонстрирано, което позволи да се направят някои интересни снимки от доста ниски ъгли. Единственият проблем беше яркото слънце, което понякога пречеше да се видят детайлите на монитора. Най-интересни бяха тези, заснети под широк ъгъл, който подчертаваше широката перспектива.

Територия на музея-резерват на името на В.А. Ширшов. Катедралата „Сейнт Андрюс“ се отличава с малък брой посетители, интересна архитектура и добре поддържан терен. Художници и посетители обичат обширния двор на музея. Условията са изключително благоприятни за местоположение, което се намира почти в центъра на града. Вътрешната архитектура е заснета в слънчев ден, но в сенчести условия.

Това осветление е по-синкаво, отколкото в облачен ден, а синият оттенък е особено забележим, когато снимате на слънце в райони, които са по-топли. Тъй като фотоапаратът не е бил наклонен по време на снимането, на снимката няма геометрични изкривявания. Добрият автоматичен баланс на бялото помогна да се избегнат очевидни цветови разлики.

По-трудна задача е била поставена при заснемането на камбани, тъй като за фон са били използвани части от небето и ярко зелено. Въпреки това резултатът е задоволителен, тъй като напълно отговаря на визуалното впечатление. Жанровата фотография се провали, защото единственият човек, който минаваше покрай нея, беше фотографът.

Естествено, за скрити снимки не можеше да става и дума, а използването на нормалното увеличение за покриване на големи разстояния беше безполезно. Заснемането на група художници като група обаче показа колко добре работи камерата при директно осветление. Изображението се получи добре и в светлите, и в сенките. Снимките на дървета срещу светлината винаги разкриват деликатната им зеленина и играта на светлината в преплитащите се клони, а когато добавите графични сенки, които сложно улавят силуета на дървото, обектът става толкова привлекателен, че е невъзможно да бъде пропуснат.

Трудността при такива снимки е да се получи правилна експозиция. Обикновено се налага да коригирате стойността на компенсацията на експозицията доста, но в този случай това беше най-добрата снимка без компенсация. Изглежда, че автоматиката на фотоапарата е добра в изравняването на плътността, изработването на оптималната опция за експозиция.

Красивият храм беше добре заснет от избраната гледна точка, но клоните на близкото дърво частично закриваха купола. И в този случай въртящият се монитор беше от голяма полза. Достатъчно беше да спуснете камерата надолу и гледката към сградата се разкри напълно.

При цветята и цветните лехи имахме интересна ситуация, която често се среща в южните географски ширини: ъгълът на падане на светлината беше такъв, че по-голямата част от отразената светлина беше насочена към фотоапарата, а павираната пътека се превърна в своеобразен рефлектор, в резултат на което големи области от кадъра бяха силно преекспонирани.

Друга сцена с трудни за възпроизвеждане петнисти сенки се оказа, че е затворена забележително добре предишните поколения бяха склонни да преминат в такива ситуации . Черните гуми на скутера изглеждат страхотно, както и отличителният яркооранжев цвят и ярките метални детайли.

Следващата серия от снимки беше посветена на жанровата фотография на Арбат. В София това вероятно е единственото място, където обръщат толкова малко внимание на човек с фотоапарат. Същевременно се случва много човешко взаимодействие, което винаги дава надежда за улавяне на интересни сцени. Всички снимки по време на тази екскурзия бяха направени с „наблюдение“ на монитора и с малко маскиране на камерата.

Отдавна е известно, че най-силно привличат вниманието на фотографа рязкото движение на фотоапарата, характерната гледна точка и забележимото присъствие на обекта. Най-лесният начин да не привлечете внимание е да поставите фотоапарата на раницата, да насочите обектива по посока на обекта, да се обърнете в друга посока и да снимате странично във ваша вреда. Никога не трябва да гледате директно към обекта, защото хората винаги усещат чуждите очи и реагират на тях.

Освен това не искате да сте сами в открито пространство, трябва или да се присъедините към група хора, или да изберете статичен елемент в заобикалящата ви среда, и най-важното – да имате търпение. Това е методологията, използвана при следното заснемане. Фотоапаратът се оказа много удобен инструмент за такава работа, а системата за автоматично фокусиране – много ефективна. Автоматичната система винаги се грижеше за точката на фокусиране, за да мога да се концентрирам върху историята.

Автоматичната експозиция работи също толкова добре и при матрично измерване. Имах някои проблеми, но те бяха от друг вид и бяха свързани с обектива, който не е много удобен за този вид фотография. Диапазонът на фокусното разстояние е недостатъчен: за подобни сцени са за предпочитане обективи с увеличение 5 пъти или дори 10 пъти. Смяната на обективите по време на снимане е нежелателна, тъй като подобни действия привличат вниманието. Поради тази причина беше заснета само една сцена в близък план, за която трябваше да прикрия камерата с ръце и да снимам почти на сляпо.

Заключения

Първоначалната оценка на възможностите на фотоапарата се оказа до голяма степен правилна и EOS 600D може спокойно да бъде препоръчан както на по-малко опитни любители, така и на опитни фотографи, включително и на професионалисти. Малкият и лек фотоапарат е лесен за носене със себе си през цялото време, а същото качество го прави привлекателен за професионалните фотографи като резервен фотоапарат.

По отношение на качеството на изображението фотоапаратът е конкурентен на моделите от по-висок клас, а благодарение на висококачествената оптика изображенията ще отговорят и на най-взискателните критерии. Единственото ограничение е бавната скорост на серийно снимане, което може да е проблем при снимане на спортни събития.

Благодарим на Канон Московски офис за предоставената камера за тестване.

Тестове със снимки

Снимка 1. Слънчев ден, почти без вятър, така че успяхме да запазим ниската бленда и не много високата чувствителност за скоростта на затвора. Въртящият се монитор осигурява подходящата височина за снимката f/11, 1/320s, ISO 800, фокусно разстояние 49mm .

Снимка 2. Изображението е направено с визьора. Осветлението в сенките е със студен, синкав оттенък. Автоматичното балансиране на фотоапарата доведе до неутрален цвят f/9, 1/200s, ISO 400, 41mm фокусно разстояние .

Снимка 3. Детайлите могат да бъдат по-интересни от структурата като цяло. Разликата в експозицията между светло и сенчесто обикновено е твърде голяма за добро възпроизвеждане. При тази снимка фотоапаратът е буквално на ръба f/7.1, 1/125 s, ISO 400, фокусно разстояние 55 mm .

Снимка 4. Следобедното слънце зад камерата. Светлините и сенките са добре дефинирани. Малкият обхват на нормалното увеличение ми попречи да направя по-близки снимки f/11, 1/320 сек, ISO 400, фокусно разстояние 35 мм .

Снимка 5. Изстрелът със зелен приоритет е доста характерен за лятото. Фотоапаратът възпроизвежда добре истинските нюанси f/9, 1/200s, ISO 400, фокусно разстояние 18mm .

Снимка 6. Снимането от ниска точка малко изкриви геометрията, но засне храма изпод клоните на едно дърво. Дълбоките сенки са изненадващо добре дефинирани f/9, 1/200s, ISO 400, фокусно разстояние 18mm .

Снимка 7. Ъгълът на отразяване на светлината от асфалта сякаш попадна във фотоапарата, а също така изглеждаше ослепително ярък, така че преекспонираните зони са разбираеми f/7.1, 1/125 сек, ISO 400, фокусно разстояние 29 мм .

Снимка 8. Няма преосветени зони при различни ъгли на падане, дори светлите участъци са добре предадени f/10, 1/320 сек., ISO 400, фокусно разстояние 55 мм .

Снимка 9. Яркото слънце наистина разголи дрехите, но не развали снимката f/10, 1/320 сек, ISO 400, фокусно разстояние 55 мм .

Снимка 10. Снимането срещу светлината не представляваше особена трудност, но някои области в светлите участъци не бяха добре обработени f/11, 1/320 сек, ISO 400, фокусно разстояние 35 мм .

Снимка 11. Направих серия от снимки „под прикритието“ на минувачи, но все пак трябваше да прикрия фотоапарата с ръка f/11, 1/250 сек, ISO 400, фокусно разстояние 55 мм .

Снимка 12. Човекът с телефона е видял, че го снимат, но изобщо не го е забелязал, защото разстоянието за снимане е било достатъчно голямо f/9, 1/200 сек, ISO 400, фокусно разстояние 55 мм .

Тестове на камери на трети страни:

Тест на DSLR Nikon D3100: вход към света на DSLR фотоапаратите

Тест на SLR Sony SLT-A55

Тест на професионалния DSLR Canon EOS 1D Mark IV: Бърза скорост на затвора