В обектива на Nikon: в дълбините на Байкал с Виктор Лягушкин

Nikon и My Planet представят нов главозамайващ проект. Десет известни Български фотографи се отправят в търсене на най-завладяващите гледки на България. Виктор Лягушкин е един от най-добрите Български подводни фотографи. Снимките му, публикувани в известни международни списания, са еталон за подводна фотография. През неговите очи виждаме Ординската пещера, дълбините на Баренцово и Бяло море и Синьото езеро. А сега експедицията на Nikon е готова да се гмурне със своите посланици в дълбините на езерото Байкал.

– Какво е предизвикателството при подводната фотография? ?

Като цяло животът на подводния фотограф е труден. Тя е трудна в истинския смисъл на думата, защото напомня на работата на носача. Един нормален човек би взел чанта, сложил в нея сапунерка Nikon и би тръгнал да прави шедьоври. Имаме стотици килограми. Оборудването, което трябва да носите, да натоварите, да пренасяте, да летите с него и да се гмуркате с него. Обичайната ми пълна екипировка тежи 450 килограма! Това е може би най-неприятната трудност, останалите са поне малко по-интересни.

Водата поражда толкова много проблеми. На първо място, за съжаление, там не може да се диша. Второ, там не може да се говори. Трето, намирате се в състояние на безтегловност и ви е много трудно да контролирате положението на тялото си. Понякога възникват непредвидени технически проблеми. Например, по време на експедицията ни до Байкал установихме, че изкуственото осветление прави езерото да изглежда неоново синьо, напълно неестествено. А за снимане без осветление не можеше да става и дума. Случи се така, че в резултат на това реших да заснема сферична панорама на Байкал.

– Какви са основните правила, които трябва да се спазват при правене на подводни снимки? ?

Фотографът трябва да изработи цяла система от прости и разбираеми знаци, които да позволяват на екипа да общува под вода. Обикновено на брега се съгласяваме, че никой не се обръща с плавници един към друг, никой не плува пред камерата, с изключение на модела, ако трябва.

Като цяло, по правило снимките са сериозно режисирани. По време на първото плуване правя пробни снимки, маркирам местата… Така че първото състезание е като тестово гмуркане, вид разузнаване на терена и същевременно репетиция. Едва след това можете да се гмуркате със сериозни намерения и да се надявате на професионален резултат.

– Пътуването до Байкал не е първият ви опит за правене на снимки в пълна тъмнина?

Да, разбира се! Натрупах много опит в снимането на наводнени пещери в Урал. В продължение на шест месеца почти всеки ден се спускахме на 80-метровата дълбочина на пещерите и снимахме в пълен мрак. А в пещерите е толкова тъмно, че ако си затвориш очите, ще ти се стори, че е зора. Резултатът от този експеримент е поредица от снимки „Пещерата на знанието Орда“. Но не по-малко важен е опитът, който придобих от този проект. Включително снимане в пълен мрак.

Може би най-големият, но в никакъв случай не единственият проблем при снимане в пълна тъмнина е комуникацията. Не можете да се виждате и им е трудно да общуват чрез знаци. Същевременно снимането в пълна тъмнина има и едно предимство: можете да поставите всякаква светлина. Така че по същество имате пълен контрол върху светлината, точно както в студиото.

– Какво оборудване използвате в момента??

Снимам с най-новия фотоапарат от най-висок клас Nikon D4s. Това е най-доброто нещо, което човечеството е създало до момента! Тя ми позволява да снимам в най-суровите условия и при всякакви светлинни схеми.