Възможности за работа в мрежа: телевизори срещу компютри

В битката за клиенти производителите вече не се ограничават само до качеството на матричния сигнал – правилно изобразяване на цветовете и плавно възпроизвеждане на движещи се изображения. Естествеността на излъчването често се представя като „такава, каквато е била идеята на режисьора“, т.е. е. сякаш дава възможност на зрителя да се докосне до шедьовър в оригиналния му вид. Такъв беше случаят и с 24p възможността за показване на видео с 24 кадъра в секунда и много други джаджи, които носят белезите на маркетинга. Спомням си, че когато плазмените телевизори от серията Pioneer Kuro имаха функцията за корекция на черния цвят – още един фетиш на любителите на киното и съответно на маркетинговите специалисти ако не е обратното – се чудех какво е било намерението на режисьора – телевизорът не знае какво е замислил войникът от „фабриката за мечти“, какво би станало, ако телевизорът коригира неправилно черния цвят, тъй като нощта и черното кадифе се различават

Не може да не си спомним за акулата Деймиън Хърст? Нека ви припомня, че това произведение на изкуството – акула във формалдехид – беше продадено за 12 милиона долара, но след известно време започна да се разваля – очевидно производственият процес е бил нарушен. Когато Хърст решава да възстанови шедьовъра, се разгаря дебат дали пресъздадената акула ще бъде същото произведение или различно „не това, което режисьорът е имал предвид“ ?

Но от друга страна, всички производители успяват да се справят с качеството на изображението повече или по-малко успешно – топ моделите на практически всички водещи компании показват видеото без проблеми – това е въпрос на функционалност.

Едно примитивно тълкуване на търговското право – „късно е твърде късно“ – описва идеално тенденцията на корпорациите да задоволяват желанията на своите потребители. Докато се водят дебати за това дали е законно да се сваля съдържание от световната мрежа Български програмисти заплашват, че ще предоставят технология за блокиране на торенти тази есен , обикновените потребители т.е. вие и аз продължават да допълват своите видеотеки, да запълват твърдите си дискове и NAS. Това означава, че телевизорите трябва да имат богати възможности за работа в мрежа и да се свързват с нея – в противен случай клиентът ще си купи телевизор или мултимедиен плейър на конкурент.

Така че. Smart TV, интелигентен телевизор, е за потребителя приблизително това, което беше „огледалният“ интернет за потребителя в началото на прехода от модеми към специализирани мрежи. Доставчикът предоставя пакет от най-посещаваните сайтове, можете да изтеглите откъдето и да използвате колкото искате – абонаментната такса не се променя.

Ако пък искахте нещо екзотично, например да научите повече за структурата на крилата на тропическите пеперуди, влизахте в пълния интернет и плащахте за трафика. Това не продължи дълго и се трансформира в локални мрежи.

Производителите на смарт телевизори предлагат почти същото: потребителят има достъп до ограничен набор от уебсайтове, като най-често срещаните са YouTube, Last.fm, Flikr и Picasa, социални мрежи Twitter и Facebook.

Ясно е, че Smart TV в телевизорите е почти същото като камерата в мобилния телефон, което е хубаво, но не замества камерата, а в нашия случай – компютъра.

Разбира се, ако снимате в движение и не улавяте сенки, камерата в телефона ви е достатъчна.

Подобно на това интерактивните възможности на смарт телевизорите могат да се разглеждат като интернет за неусложнени потребители – можете да проверявате времето, да проверявате задръстванията, да чатите в социалните мрежи и да се обаждате по Skype, докато гледате лицето на събеседника си на цял екран.

С компютърна терминология Smart TV не е нищо повече от компютър с голям монитор и добра графична карта. Затова е естествено повечето услуги да са насочени към визуалното възприятие.

В допълнение към гореспоменатите функции производителите добавят нещо свое, което трябва да ги отличава от конкурентите им – или поне да бъде толкова добро.

В допълнение към възможните технически трудности, за да реализират напълно проектите си, компаниите трябва да се справят с въпроси, свързани с авторските права, което, както разбирате, не винаги е лесно.

Например LG и Philips оборудват устройствата си съответно с функциите NetCast Entertainment и Net TV за достъп до филми.

Трябва да припомним, че преди пет години през 2006 г. Apple беше първата компания, която. представи първия си сет-топ бокс – Apple TV, който дава възможност за стрийминг на медии. Плановете на компанията за „завладяване на света“ вече са материализирани в най-новата версия на декодер без твърд диск, който може да се свързва чрез HDMI към телевизор или проектор и да гледа съдържание, изтеглено на компютър.

Set-top box се свързва с компютър чрез Wi-Fi. Разбира се, основният формат е m4v – това е продукт на Apple, но с помощта на фърмуера е възможно да се „съгласите“ с гледането на по-често срещани формати и има достатъчно „ябълкови“ файлове в мрежата, така че феновете на компютрите на Apple харесват медийния плейър от Стив Джобс толкова много.

И още няколко думи за поточното видео. Американските и канадските зрители плащат 7,99 долара на месец за Netflix, което е приблизително толкова, колкото доставчиците на кабелна телевизия в България. Ако Netflix дойде в България, кого бихте предпочели??

А като се има предвид, че не може да се изключи и масовата поява на пиратски онлайн услуги, възможността за достъп на телевизорите до мрежата става все по-актуална с всеки изминал ден.