Когато го видях, се влюбих от пръв поглед! Огромни, красиви и диви съвсем не домашни . брилянтен! Чудовище с шест врати и два метра височина!
Трябва да си мой – казах и с вълнение прокарах мокрия си пръст по гладката стоманена повърхност на. Той леко се разтрепери и аз знаех, че това е знак продавачът каза, че е от два компресора , но какво знае той за любовта??
Обещах на бъдещия си най-добър приятел, че ще се върна, и отидох да търся парите.
С продажбата на колата получих една трета от парите, които ми трябваха, и прибрах Зигмунд.
Доставката не беше лесна, не исках да го оставя нито за миг, пътувах с него в един задушен и прашен ван през половината град. Получих дива алергия към прах и куп удари отстрани на камиона, но не се обезкуражих, копнеех да остана насаме с него и да се отдам…
След малко повече от два часа застанахме пред входната врата на малкия ми апартамент, където живея със семейството си и двете си очарователни деца.
Жалко е, че продавачите не са посочили теглото на хладилника, но аз разбрах от строгите погледи на товарачите, че те ще щурмуват връх Комунизма като минимум и всички без кислород. Но работата си е работа – започваме! Бригадирът изкрещя и те се качиха.
Да, направихме го! Вдигнаха го и го сложиха! Бяха шест. Двама от тях с побелели лица започнаха да търсят нещо в тревата до верандата и да мърморят „Не ми трябва, имам деца“. Бригадирът с укоризнено изражение на лицето се приближи до мен в очите му ясно се четеше: „Защо не купихте това копеле Бирюса??“ и попита: „Бих искал да добавя, другарю скъпи!“
– Колко – попитах аз, знаейки. че мога да добавя само половин килограм елда и половин чаша обезмаслено кефир.
– Още четири! – той почти изкрещя, плюейки на паважа.
– Добър.
Бригадирът се обади в офиса и помоли всички, които бяха там, да дойдат.
Беше се стъмнило. Не че бързах, но исках да довърша този епичен.
Когато фаровете заслепиха всички ни, най-накрая пристигна подкрепление.
Четирима от тях излязоха и всички имаха стоманени очи. Товаренето и разтоварването на елита ми мина през ума. Ще приключим след минута.
Преди да се вдигнат, те бяха десет. След като ги вдигнаха, повлякоха и поставиха до вратата на стълбището, останаха осем.
Двама се изгубиха на стъпалата на верандата, а друг – на вратата. Останалата част от момчетата, разперили ноздри, изнесоха хладилника нагоре към петия етаж, като в последна и решителна битка.
Така или иначе, на първия етаж решихме да пренощуваме.
Тъй като никой не би откраднал гиганта, го оставихме на стълбите и се разбрахме да се срещнем утре при изгрев слънце на мястото на раздялата.
Нощта премина в дълго чакане.
Аз дойдох навреме за срещата, но останалите дойдоха навреме за обяд. Стоманеният блясък в очите на момчетата се превърна в оловни нотки и тъга.
Дойдоха осем от тях. До вечерта бяхме обърнали цялото стълбище, загубихме още двама в боя на третото и спряхме на четвъртото. Бригаден генерал. Мокър от усилие и умора, с треперещи ръце той ми подаде цигара и запалихме.
– Какво искате?? – попита той.
– „Детска мечта“, отвърнах аз.
Не мога да наема хора, половината град вече знае за този хладилник, никой няма да го направи – здравето е по-важно – опита се да ме съжали той.
– Ще се справим с това – окуражих го аз.
Те лежаха на земята в камиона и стенеха. Стана ми жал за тях, за себе си и за Зигмунд.
На разсъмване пристигна нова партида превозвачи, за да замени използваните. Бяха от Централна Азия и бяха 18 души!!!
Бригадирът беше същият, но изглеждаше бодър.
– Специален екип от Ташкент – похвали се той, като посочи тълпата от малки работници.
– Shikidim! – Извиках към тях и им помахах.
– Те смело се заеха с това и бързо пренесоха моето чудовище до вратата на апартамента. Загуби само четирима в боя на стълбите.
Вратата беше по-малка от хладилника. Вече една трета и малко по-ниско.
– Б…….!!! – Бригадирът изкрещя.
– Аллаху Акбар!!! – бойните му другари изкрещяха заедно с него и го избутаха към вратата.
С трясък, тухли и арматурно желязо хладилникът влетя в апартамента и след като стигна до хола, се изправи, забивайки се в паркета.
– „Това е всичко“, издиша бригадирът.
След като дадох на момчето парите, взети назаем от съседите ми, които от два дни излизаха през прозореца, останах сам със Зигмунд…
Краят на част 1, части 2 и 3 могат да бъдат прочетени в моя блог iholodblogspot или изчакайте на уебсайта.
Здравейте! Имаме интересна ситуация тук – защо осъществихте продажбата на къщата си и вложихте парите в хладилник от марката Zigmund & Shtain модел h.1? Бих искал да разбера мотивите зад това решение. Важно е за мен да разбера какъв е преценката на собственика на къщата и как това свързва с хладилника. Благодаря предварително за отговора!
Здравейте! Искам да попитам, защо бихте преферирали да продадете къщата си и да си купите хладилник на марка Zigmund & Shtain h.1? Някакви специални функции или причини, които ме интересуват. Благодаря предварително за отговора!
Някои от специалните функции, които могат да бъдат причина за предпочитане на хладилник на марката Zigmund & Shtain h.1, са просторния капацитет, енергийната ефективност, качествения материал на изработка и също така наличието на разнообразни функции като саморазмразяване, филтър за вода и лёд, регулируеми рафтове и други. Тези фактори могат да осигурят по-добра удобност и удовлетворят вашите нужди при съхранение на хранителни продукти в дома. Благодаря за интереса и ако имате други въпроси, моля, питайте!