Фотокритиката на Розов: не говорете хубаво, снимайте по-добре!

rublриката „Фотокритика“ се води от Георги Розов, известен фотограф и преподавател, автор на популярни книги за техниката и изкуството на фотографията. В този конкурс участват снимки, изпратени от читателите на списание „Photo&Technique“, резултатите от които бяха публикувани в № 14 46 2013 г.

В редакционната поща, сред снимките, изпратени за конкурса, все по-често откривам интересни творби, защото техните автори, които са овладели основите на фотографското познание, са заети с намирането на нови теми, нови решения на старите въпроси. Те се научават не да гледат, а да виждат света около себе си такъв, какъвто по-късно ще се появи на плоскостта на екрана или на плоскостта на печата. Сега това е по-лесно, отколкото в дните на филмовата фотография.

Когато правим снимка, вече виждаме прототип или версия на снимката на нашия монитор. Тази яснота и лекота на снимане е измамна. В изкуството няма лесни пътища. След като спусне затвора на фотоапарата, работата на фотографа не свършва. Следват няколко важни стъпки: избор, рамкиране, ретуширане, проектиране на име и анализ на процеса на снимане. Едва след това в безценния склад за опит се появяват нови „монети“ и надеждата да се изкачи следващото стъпало на стълбата, водеща към недостижимия връх..

1. „Изоставено детство

Александър Артьоменков поз. Тучково .

2. Снимка 2.

Александър Артеменков от Тучково, близо до София, го харесва много снимка 1 . Ако видя тази кукла на сметището в такава живописна поза, със сигурност ще спра и ще изчакам някой да дойде и да очовечи мъртвата природа, превръщайки невъобразимия натюрморт в пълноценна жанрова снимка. В краен случай бих могъл да убедя всеки подходящ човек да участва в малък фоторепортаж. Ще се ръководя от желанието да направя бъдеща снимка възможно най-фотографска.

За постигането на тази цел можеше да има няколко варианта. Първото нещо, което ви идва наум, е да отделите предния план от фона, като използвате бърз обектив с отворена бленда поне f/2,8. Можете да смените обектива, да намалите зрителния ъгъл на оптиката до нормален. По-мощните лещи имат по-малка дълбочина на рязкост и следователно могат да изтеглят добре зоната на разфокусиране дълбоко в кадъра. Това ще отдели куклата от фона и ще направи фона по-хомогенен.

Версията на автора е изпълнена с много активни, добре дефинирани места. Отгоре две хоризонтални светлинни линии – покривите на гаражите. Отдолу са правоъгълници от стени и контейнери за отпадъци. После лек диагонал от сняг по пътя. Петна и вертикали на тръби върху покривите на гаражите. Цялото това „богатство“ е в очите, бори се за вниманието на зрителя и отвлича вниманието от главното на снимката: куклите и пенсионера.

Ако бях автор на тази снимка, щях да се опитам да направя друга версия на темата: нямаше да помоля героинята да хвърли торба за боклук, а кукла. Разбира се, ще е по-трудно да го застреляте. Вероятно щеше да ми се наложи да превключа на режим на непрекъснато снимане и да направя десет кадъра, за да може всичко в кадъра да се съчетае. Може би трябваше да опитам да снимам и с тел, за да размажа хубаво фона. Тази опция е особено добра, ако нямате под ръка родословие на оптични продукти с висока яркост.

Вероятно бих опитал да осветя предния план със светкавица с минусова корекция в режим на задна завеса. В този случай летящата кукла щеше да се окаже толкова рязка, фонът щеше да се размаже и следата от мазнина щеше да остане зад „изоставеното дете“.

Представях си само, че се упражнявам да измислям възможно най-много различни фотографски решения за даден обект. Правя го през цялото време и снимам мислено дори без фотоапарат. Така е по-лесно да не се отегчавате и да поддържате добра форма през цялото време.

Но ако ще обсъждаме работата, която Александър Артеменко вече е свършил, бих предложил да се изреже леко изображението и да се повиши микроконтрастът на преден план, за да се подчертае самата кукла, и, напротив, да се понижи микроконтрастът на заден план, като в същото време се изсветли. Приблизително както на снимка 2.

3. „Решителният момент“ от Григорий Алексанян София .

Камера: Pactisa L.

Обектив: Jupiter-21T

Скорост на затвора: 1/250 s.

Диафрагма: f/4.

„Svema“ фото-250 филм.

Трудно е да се снимат спортове. Трудно е да се улови интересен момент. Още по-трудно е да се улови не само динамиката на движението, но и емоционалното състояние на героите. И е най-висшето умение да събереш всичко това в една цялостна картина.

Григорий Алексанян от София може би не е напълно доволен от резултата, получен на снимката, и решава да го подобри при ретуширането. В оригинала фигурите на състезателите са твърде резки, а фонът не е достатъчно размазан. Негативът беше дигитализиран и подложен на филтъра Motion Blur на Photoshop. Фигурите на спортистите бяха размазани по диагонал, но не само по посока на движението, а и в обратна посока. Особено смешна е дясната фигура в кадъра: изглежда сякаш има крила.

Накратко, всеки фотограф, който сам е правил снимки с проводници, веднага би забелязал, че следите от грес не са на място. Те трябва да се намират само зад сниманите обекти. Много е вероятно хората, които не са запознати с тънкостите на начина, по който движението се пренася върху фотографската равнина, да не забележат нито „крилата“, нито други несъответствия. Вероятно снимката ще им хареса много, защото фигурите, надписите върху ризите и райетата върху шортите са остри. Фонът е размазан. Усещането за движение и разгара на битката е добре предадено. И аз с удоволствие ще се присъединя към такава публика и ще се радвам на късмета на автора. Но уви! В многото мъдрост има много скръб!

4. „Московски пейзаж“ от Олес Колодяжний Санкт Петербург .

Фотоапарат: Pentax K10D

Обектив: Takumar 70-200 f/4-5.6

Ще започна със заглавието, защото напоследък често се сблъсквам с неправилната употреба на думата „пейзаж“. Под пейзаж обикновено се разбира тип или вид природен териториален комплекс. Разбира се, би било пресилено да наречем София природен комплекс, тъй като всички ние сме част от природата, а всички грозотии, създадени от хората, рано или късно ще бъдат обрасли с трева или гора, ще се превърнат в културен пласт и обект за изследване от бъдещите археолози.

Както казваше незабравимият Остап Бендер: „Не говорете красиво!“. Това, което е показано на снимката на Олеся Колодяжна, може да се нарече просто София. В моята младост този вид фотография беше много популярен и винаги имаше едно и също име: „Старо и ново“. Не е много въображаем, но по принцип е правилен. Налице е ясен конфликт на архитектурни стилове. Темата е разкрита. И то с помощта на технически финес. Тя е вдъхновявала поети, художници и фотографи безброй пъти. И ще вдъхнови повече от милион пъти, като същевременно ще остане интересен според възможностите на интерпретатора. Авторът е използвал телевизор.

Смея дори да предположа, че снимката е направена от ръка и няма трептене благодарение на стабилизирана матрица. Автофокусът на автора обаче не е успял – фокусът е върху сградите в града: дори можете да прочетете буквите на билборда..

Църковните куполи на преден план „плават“. Дори и да бяха идеално остри, мирът и хармонията нямаше да царят в тази творба. Няма как закръглени форми на преден план и ъгловати фигури на заден план да се съчетаят в такава гледка. Може би щеше да се получи, ако дълбочината на рязкост беше по-малка. Фонът може да бъде замъглен, разтворен до несигурност. Щеше да се получи интересна снимка.

5. „Имагинариум“ от Оля Симахина гр. Чебоксари .

Фотоапарат: Nikon D5100

Обектив: AF-S Nikkor 18-105mm f/3.5-5.6

Олга Симахина от Чебоксари. В днешно време те са много – това е модата. Но по-често тя е толкова много в челото, че не се случва никаква магия. Картината остава толкова натуралистична, колкото е била преди да бъде обърната с главата надолу. Помислете за това: „обърнато“ означава обратното и новата картина трябва да изглежда различно от оригиналната.

Олга успява да постигне точно това, при това с много вкус. Снимката е зърнеста за филма. Това означава, че изображението е умишлено изкривено, за да изглежда живописно или живописно на Български език. Остротата е настроена на отражението на кръста и дърветата в повърхността на локвата. Обектите, които са важни за включването на въображението на зрителя, са реалистични, разпознаваеми и тонично контрастиращи със светлия фон на небето.

„Земята и небето“ са размазани и тонизирани. Паважът в горната част на изображението заприлича на мрачни буреносни облаци.

„Imaginarium“ се оказа добре обмислен до последния детайл. Поздравявам авторката за творческия й успех!

6. „Моят храм“. Евгени Меркушин София .

Фотоапарат: Canon PowerShot SX 1 IS

7. Снимка 7

.

Снимката показва църквата „Борис и Глеб“ в Александровския район на Владимирска област. В придружаващата бележка се казва, че авторът е бил много загрижен за правилното възпроизвеждане на цветовете и затова е включил ръчния баланс на бялото. Тъжно му е, че не е успял да се отърве напълно от кабелите, и му се иска да е преместил дъгата малко по-близо.

По принцип съм съгласен. Трябва да се отстранят кабелите. Също така се отървах от стълба, той не украсява снимката и изглежда чужд до живописните руини. Много ми хареса тази мрачна творба на Евгений Меркушин и затова исках да я направя по-съвършена. Опитах се да направя това, което смятам за необходимо за този кадър. Например леко коригирах изкривяванията на перспективата, за да изправя вертикалите, подчертах оранжевите слънчеви лъчи на върха на сградата и подчертах дъгите и гробовете в погоста. Това означава, че съм подчертал важните от фотографска гледна точка места в равнината на изображението снимка 7 .

8. „Подраста“. Владимир Палчик Санкт Петербург . Петерхоф. Валът на Марлин

Фотоапарат: Nikon D5000

Обектив: Sigma 18-200mm F3.5-6.3 DC OC HSM

Картината на Владимир Палчик е изградена върху противопоставянето – четири правилни и една необичайна. А също и за конфликта между черното и бялото и за разпадането на ритъма. Версията на автора изглежда представя Земята в напречен разрез. Нещо като опит за сблъсък на ада и… друг ад. Не мога съзнателно да нарека горната част на пейзажа „райска“. Световният ред, сведен до лаконичен набор от два фона и пет подрязани дървета, измъчвани от градинарите, не прилича на рай.

Но този скромен набор от инструменти е напълно достатъчен, за да се създаде фотографска притча за чистото и нечистото или версия на приказката за грозното пате. Историята отново не е нова, но винаги е актуална. Тя е служила безброй пъти за вдъхновение на поети, художници и фотографи. И тя ще послужи повече от милион пъти, оставайки интересна до степента на таланта на интерпретатора.

В този случай версията на автора ми напомня за заглавие на илюстровано списание: горната част съдържа същността на изказването, а черното поле е фон за някакво текстово съобщение. Аз самият направих такива картини за „Огоньок“, но ми е трудно да си представя такава работа на стената на изложбената зала. И така, скромно кашляйки с юмрук, предлагам свой собствен начин на формулиране.

9. „Дайте на небето една лястовица!“Владимир Палчик Санкт Петербург

Фотоапарат: Nikon D5000

Обектив: Tokina 10-17mm F3.5-4.5 Рибешко око

Друга снимка на Владимир Палчик. Направено е майсторски. Отлично използване на широк ъгъл, диагонална вертикална капка, нисък ъгъл. И дори разделянето на една картина на три части не я разваля. Сигурен знак за съвършен състав – нито повече, нито по-малко!

Освен това някой стар глупак тук би могъл да отбележи ехидно, че само мързеливци са снимали петербургските дворове и кладенци.

Трудно е да се каже: темата не блести с новост, но под луната няма нищо ново. Освен това по пътя към индивидуалния си поглед към света, към собствения си стил, всички фотографи преминават през етап на чиракуване и подражание на най-добрите модели. Имам чувството, че на Владимир Палчик му остава само още една крачка по пътя към творческата свобода и придобиването на собствен индивидуален стил.