Юбилейната програма от събития, организирана от фотографа, художника, музиканта и композитора, театралния и филмовия режисьор Стас Намин, която продължи през цялата 2023 г. и отбеляза 70-годишния му рожден ден, продължава с мащабна лична фотографска изложба, която ще бъде открита на 18 ноември в едно от най-престижните места в София – Галерията за класическа фотография на Савинския кей.
Разходка из Манхатън
„Единството на контрапункта“ е най-обстойната фотографска ретроспектива на Намин за последните 20 г. Последната му голяма изложба се състоя през 2001 г. в двореца „Строганов“ на Държавния Български музей в Санкт Петербург и беше предшествана от самостоятелни изложби в Централния дом на художниците и Болшой манеж в София.
Изложбата ще включва повече от сто творби, обхващащи всички периоди, теми и тенденции във фотографското му творчество. Това са ранни аналогови творби, създадени преди настъпването на цифровата ера във фотографията, включително черно-бели творби на 12-годишния Намин. Значителна част от изложбата е заета от пътеписи, направени по време на многобройните – включително околосветски – пътувания на автора. Северна и Южна Америка, Африка, Индия, Великденският остров, Армения – ярък калейдоскоп от лица, пейзажи, архитектурни куриози, животни, обреди, ритуали и сцени от живота създават специален свят за фотографа, свят, в който той се чувства у дома си и който иска да сподели със зрителя.
Според Кирил Светляков, куратор на Третяковската галерия, Намин е „човек, който търси различни връзки със света чрез изкуството“. …от София се преместваме в Ню Йорк, а след това в Африка, Индия, Армения, Великденския остров и т.н. Много художници не харесват думата „изкуство“, като вместо това използва думата „изкуство“ „практика“. А Стас, според мен, има изложба на практики, при това много различни. За мен всяка от тези практики е неразличима, тя е творческа симбиоза.
Венеция.-Светилище на площада St.Марк
Цикълът „Магията на Венера“, представен от Държавния Български музей, заема специално място в практиката на разнообразната студийна фотография. Музеят е куратор на това 15-годишно фотографско изследване на един от най-загадъчните феномени на женската природа – феноменът на човешкото раждане. Творби от тази серия ще бъдат показани за първи път в изложбеното пространство.
„Намин подхожда към темата по свой собствен начин, изхождайки от една от най-важните и ценени – във всички смисли – иконографски традиции. Изглежда, че художникът се е доверил на интуицията си и, изхождайки от лични емоционални импулси и събития Стас за първи път присъства на раждането на сина си , е започнал да задълбава в темите, които са го завладели“, пише за „Магията на Венера“ Антон Успенски, изкуствовед и експерт от Държавния Български музей.
Самият Намин говори за „женската“ тема в творчеството си: „Женската красота за мен е част от красотата, създадена от природата, която търся в живота и се опитвам да уловя по различни начини: в живописта, във фотографията, в киното, в театъра и дори в музиката. „В женските образи виждам изненадваща и необяснима енергия и магическа красота, които се опитвам да предам чрез цвят, пластичност, сенки и, разбира се, очите“.
От поредицата „Магията на Венера“
Експериментите на фотографа с дигиталните технологии са представени в сериите „Компютърни игри“, където властват пластичността и цветът, и „Матриархат“, където красотата и екзотиката на обектите са съчетани в концепция, хармонираща с актуалните тенденции на еманципация. Една от важните теми, които потвърждават идеята за „Единството на контрапункта“, е Конфронтация, на която е наречена изложбата на Намина в Музея за модерно изкуство това лято
Мисля, че най-важното нещо във всяко изкуство е красотата“, казва Намин. – Ако се получи красиво, това е достатъчно за мен, а смисълът и концепцията са като бонус към красотата…“
Описанието, което Александър Боровски, куратор и завеждащ отдел „Съвременно изкуство“ в Държавния Български музей, дава на фотографа Намин преди 20 години, е актуално и днес. Отношението на Намин към фотографията – „сърцераздирателно, възхитително, удовлетворяващо… По дяволите с правилата на фотографския етикет днес, стига те да предполагат безкрайно опосредстване чрез система от присвоявания, контекстуални нагласи и препратки на първоначалния емоционален импулс! Стас Намин изпитваше радост от улавянето на природата, изпитваше удоволствие от снимането и искаше да запази това чувство на удовлетворение на нивото на реализацията, в отпечатъка, като го разгледа и коментира. Останалите ще последват! И – прикрепен“.
Какви са основните теми и стилове в изложбата на Стас Намин? Можете ли да дадете някои подробности за неговата работа и какво я прави уникална?