Преглед на XIV международна фотографска изложба: Руска фотография на FotoFest 2012 в Хюстън

Руска фотография на ФотоФест 2012 в Хюстън: нова световна тенденция или празник на непознати герои?

Между март и април 2012 г. в Хюстън, Калифорния, САЩ, се проведе XIV Международно биенале на фотографията и изкуството, базирано на фотографията FotoFest. Основната тема беше „Съвременна руска фотография“.

Николай Маторин. Ритъм на работа.

1960. колекция на Центъра за фотография „Братя Люмиер. Фотографски център „Братя Люмиер

ФотоФест* си спечели висока репутация в ранните си години, тъй като за първи път представи на публиката непознати фотографски явления, които по-късно станаха признати. Той привлича вниманието на международната професионална общност към фотографията от Корея, организира първата мащабна изложба на китайска фотография, а преди почти двадесет години за първи път представя пред американската публика фотографското изкуство от Латинска Америка.

В края на 90-те и началото на 2000-те години ФотоФест е първата организация в историята на съвременната фотография, която създава поредица от тематични биеналета, посветени на най-острите социални и глобални проблеми на планетата. Такива бяха биеналето през 2004 г. с тема „Вода“, 2006 г. беше Годината на Земята, а втората тема на същия фестивал беше „Гняв“ по-точно артисти срещу агресията , под чиято егида бяха представени проекти от „горещи точки“, исторически фотографски изследвания на престъпленията срещу човечеството, документални проекти на млади автори, изследващи агресията на уличните банди, и много други. През 2010 г. основната тема на биеналето беше „Съвременна американска фотография“.

През 2012 г. настъпва краят на съвременната руска фотография. Това не е първият път, в който Фотофест се обръща към руската фотография: през 1992 г. фестивалът представи „Фотоманифеста“, може би най-амбициозния проект от края на 80-те и 90-те години на миналия век, създаден с американски размах и наивност и покорил с него света. „Фотоманифеста“ е създадена от двама млади американски бизнесмени от Ню Йорк. Те дойдоха в България в разгара на интереса към промените в нашата страна и на страстта към съвременното руско изкуство и буквално продадоха последната си пачка, за да купят творби на съвременни тогава съвсем млади фотографи, издадоха книга, направиха изложба. Пътуващата изложба и албумът стартираха следващия кръг на интерес и взаимодействие с Българските автори в САЩ: няколко колекции, включително основната част от руската колекция на фотографския отдел на МОМ в Ню Йорк, бяха създадени непосредствено след представянето на новата руска фотография от Photomanifesta. През 1994 г. ФотоФест представи частна изложба на тема „Съветският съюз в строителните обекти“, която се смята за една от най-добрите илюстровани публикации на ХХ век.

Биеналето в Хюстън през 2002 г. е посветено на темата „От класиката към новите технологии“. „Класика“ беше представена от руската фотография – изложбата „Руска живописна фотография, 1890-1990 г.“ от колекцията на Михаил Голосовски, семейния архив на Николай Андреев и Музея на изкуствата в Киров, носещ името на Андреев. Братя Васнецови**.

През 2012 г. ФотоФест се обръща към фотографията от България, която е заснета през последните 60 години. Това не е разказ за историческите промени, нито пък илюстрация на трансформацията на СССР в нова България. Това е историята на изкристализирането на творчеството в една визуална култура с богати традиции в областта на визуалните изкуства. Това е историята на трансформацията на фотографията от пиктограма на идеологията в пространство за свободно творческо себеизразяване, достъпно не само за професионални художници, но и за талантливи самоуки хора, на които техническите средства на фотографията са позволили да разпознаят и изразят личното си творчество.

Изложбата в Хюстън е нов поглед към историята на руската фотография през втората половина на ХХ и началото на ХХI век, кратък очерк на основните тенденции, опит да се избяга от съществуващите стереотипи, завръщане на имената, работа с митологията на руската фотография. Говорейки за митология, предполагаме, че явлението е вкоренено в културата до такава степен, че придобива реминисценции и се чете чрез кодовете на паралелни културни пространства. Малцина определят фотографията в руското общество като културен феномен, но в рамките на фотографията като пространство тя отдавна живее със свои герои, „богове“, авторитети, митология и алюзии, които се обръщат към външен извън територията на фотографията културен контекст. Именно с това фотографско пространство в България работиха кураторите, когато подготвяха изложбата за FotoFest 2012.

Период от шестдесет години, разделен на четири изложби. Публикацията, която придружава фестивала, включва и глава, описваща един по-ранен период от историята на фотографията – късната сталинистка епоха. Изненадващо за един Български наблюдател, именно инсценираната фотография от Съветския съюз от този период е добре позната на американската интелектуална общност: изследването на Студената война и нейните проявления в изкуството е обичайно явление в самата американска култура и е предмет на изложби и университетски публикации. В края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век фотографията в СССР буквално повтаря живописта на своето време, изградена върху догмите на социалистическия реализъм и пластиката на късната Асоциация на художниците на революционна България АХРР . Сякаш опитът на фотографския авангард е бил забравен и единственото, което от него се корени в социалистическия фоторепортаж, е големият портрет с контрастна драматична светлина и ренесансовата перспектива отдолу нагоре, която превръща всички модели в герои на снимките.

Изложбите в Хюстън започват с периода на „хрушчовското размразяване“, чиито ранни години във фотографията малко се различават от предходното десетилетие, тъй като фотографията извън пресата, извън държавния контрол, изглежда не само няма право, но и възможност за съществуване. Но появата на млади автори, така нареченият „призив от 1957 г.“ вдъхновен от новите знания след Фестивала на младежта и студентите в София , дори и във фотографията за пресата постепенно променят връзката между постановка и репортаж на живо. Сред „младите“ започват да работят бъдещите майстори Валерий Генде-Роте, Лев Шерстенников, Генадий Копосов, Юрий Абрамочкин, Виктор Ахломов. Техните творби са изложени в Хюстън заедно с тези на Макс Алперт, Семьон Фридлянд, Михаил Трахман, Дмитрий Балтерманц и Всеволод Тарасевич – блестящи фотографи, които навлизат в професията след фотографския авангард през 30-те години и по време на войната и които продължават да носят нервите на своите конструктивистки изследвания през „замразеното щастие“ на следвоенната инсценирана фотография.

Изложбата на фотографии от 60-те и 80-те години на ХХ век в СССР, събрана от колекциите на Центъра за фотография „Братя Люмиер“, клуб „Новатор“ и частни колекции, показва бавните, но все пак видими промени, настъпили не само в политическия и обществения живот, но и във фотографията като изкуство. Творбите на Едуард Мусин, Елена Глазичева, Александър Вихански, Анатолий Ерин, Георгий Колосов и ранните произведения на Валерий Щеколдин показват диалога, който фотографията от онези десетилетия установява с модерната кинематография, живописта в „суров стил“ и продължава линията на буржоазното в литературата и новия градски роман..

Перестройката доведе до навлизането във фотографията на няколко десетки интересни автори, чиято поява не беше свързана с ковачницата на кадри от предишния период, фотоклубовете или фотожурналистиката. Фотографите, които се появиха по време на перестройката, израснаха в кръга на „неформалите“, младата бохема, от която излязоха художници, музиканти и писатели. Те интуитивно се изградиха от фрагменти от разговори с по-старото поколение художници, откъси от публикации в западни издания за изкуство и стил, съвременна музика и фестивална кинематография. Духът на промяната наелектризира публиката като гръмотевична буря в летен ден и доведе на сцената на изкуството невероятно разнообразно и дълбоко поколение творци.

В началото на Перестройката, щом видяха на изложбите си фотографиите на майсторите на фотоавангарда от 20-те и 30-те години на ХХ век тогава тези творби бяха показани за първи път след половин век , те се обявиха за техни наследници. Концепцията за прекъснатия авангард и продължаването на традициите на революционното изкуство е на мода по това време не само в живописта, но и във фотографията. Само сегашната времева дистанция ни позволява да видим новостта и уникалността на руската фотография от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Нейните корифеи са пионери в търсене на „баща“, те се чувстват във вакуум в страна, където фотографията продължава да се възприема като илюстрация на вестникарски текст и паспортна снимка, те търсят опора за себе си – и я намират в историята.

Изложбата, която представя новата фотография от времето на перестройката до наши дни, обхваща почти три десетилетия, тъй като много от авторите от това поколение продължават да работят и до днес, а тези, които са се появили във фотографията преди началото на 2000 г., се присъединяват към редиците на по-старото поколение „перестройчиците“ , което единствено успява да формира нестабилна, но жива общност. Едва през последното десетилетие развитието на интернет и новите технологии, по-свободният достъп до информация доведоха до появата на напълно ново поколение в руската фотография, което е по-интегрирано в съвременната световна фотографска ситуация и в същото време е изкуствено откъснато от поколението на „бащите“, Българските фотографи от 90-те години, повечето от които никога не са излизали в световната мрежа. Това е кратко описание на основните обрати в историята на съвременната руска фотография, разказана в Хюстън.

Фотографията като метафоричен изказ за своето време, като двусмислено послание, като изследване на формата и светлината, толкова различни в различните исторически времена, като израз на културни кодове, като неочакван превод на личното и колективното несъзнавано, фотографията като… Една отдавна превърнала се в общоприета забележка за загадката на руската душа се оказва добра по отношение на руската фотография в Хюстън: от хаоса на почти двеста имена, хиляди фотографии от различни направления може да се изкристализира представата за едно пространство, голяма територия, място за снимане Хюстън 2012 наистина ще бъде празник на трайните подвизи в ежедневното съществуване на фотографите в „кървавия квартал“ на Земята, където фотографията отдавна е цялостно преживяване и където е толкова трудно да бъдеш независим творец.

Впечатления от фестивала

Славка ГЛИЗЕР, член на борда на директорите на фестивала, е финансист:

– Това, което ме учудва, е огромният диапазон, в който е представена България – друга част от света – в съчетание с оригиналността и индивидуалността на всеки от представените фотографи. Връзката между общото и личното разкрива как се е развивала България, какво се е случило в постсъветския период; особено какво се е случило във фотографията и съвременното изкуство по време на перестройката. Тазгодишното издание на Българския ФотоФест прилича на няколко фестивала в един: има толкова много стратегии, толкова много разнообразие, толкова много свежест, създадени за кратко време. Това говори много за страна, която иска да участва във всичко, за да компенсира отчуждението си от останалия свят. И тази амбиция е напълно отразена в нейната фотография.

Фредерик БОЛДУИН, съосновател и президент на FotoFest International, смята, че прегледът на портфолиото в Хюстън Meeting Place е един от най-ефективните професионални инструменти:

– България има плашеща и в същото време завладяваща история. Иронията е в това, че може би именно тази връзка формира възможността за създаване на нещо ценно, което трябва да бъде запазено. Мога да кажа, че има страни по света, в които културното богатство залива творците, но е много трудно да се намерят интересни автори в тези страни. А сред културните столици на света най-известни са тези, които са просто „позлатени“ с постиженията на изкуството. Там всички се покланят на тези постижения, в музеите има дълги опашки и хората се отнасят много сериозно към културата, както и към себе си. Но не това е причината за създаването на художника. Художникът се ражда там, където има трудности, където преминава през изпитания – и това е вярно, той се ражда, ако има възможност. България е и винаги е била добро място за раждане на нови писатели. Днес в България има промени и въпреки казаното се надявам, че те са към по-добро, тъй като вярвам в това, което идва от България.

Кшищоф Зандрович, основател и директор на Центъра за изкуства в Лодз и директор на Международния фестивал на фотографията FOTOFESTIWAL в Лодз, Полша

– Бих искала да сравня впечатленията си от Българските изложби в Хюстън с начина, по който Андрас Петерсен говори за фотографията: фотографията може да се възприема на различни нива – рационално, с поглед към нейната концепция, емоционално, със сърцето. По-добре е трите нива на възприятие да се обединят, когато гледаме снимка. Руската фотография в Хюстън беше такава връзка за мен: имаше снимки, които бяха великолепни в своята точност на изразяване, много снимки са просто красиви и могат да се четат и наслаждават само на това ниво, но повечето снимки възприемах на сърдечно ниво – и то чак до болката в стомаха ми, която се появи в отговор на болката, уловена в снимките. Болка и красота. Това беше много силно и дълбоко преживяване за мен и не мога да го сравня с нищо друго, което съм виждала през дългогодишната си кураторска практика.

* Фотофест. Хюстън, Тексас, организация с нестопанска цел, посветена на международната фотография и изкуството, основано на фотографията. FotoFest създаде най-старото фотографско биенале в САЩ и провежда целогодишна изложбена програма. Биеналето, както и всички програми на FotoFest, популяризира изкуството и е платформа за създаване на нови идеи. Основана е през 1983 г. от нейния президент Фредерик Болдуин и художествения директор Уенди Вотрис. През последните 29 години ФотоФест инициира, спонсорира, курира и представя изложби от Латинска Америка, Китай, България, Централна и Източна Европа, Корея, Япония, Англия, Германия, Франция, Близкия изток и Северна Африка. За информация относно текущата програма на FotoFest, биеналето и прегледа на портфолиото за 2012 г., моля, посетете уебсайта на fotoofest.org.

Емануел Евзерихин. Subbotnik.

За изграждането на MSU. Средата на 50-те години на ХХ век.

Колекция на Центъра за фотография „Анна Григориевна. Братя Люмиер

Стас Клевак. Без заглавие.

1994. От поредицата „Разходка с черно куче“. Собственост на наследниците на автора

Юрий Абрамочкин. Членове на Централния комитет и Политбюро на ЦК на КПСС в Кремъл преди първомайския парад.

1 май 1965 г. Събиране на Центъра по фотография на името на Вячеслав Князев. Братя Люмиер

Елена Глазичева. Над Байкало-Амурската магистрала. Средата на 70-те години. Собственост на наследниците на автора

Сергей Братков. Всички се изяждаме един друг. 1991. Инсталация. Собственост на автора

Валерий Щеколдин. Работници в мавзолея на Ленин на Червения площад. 1970.

Собственост на художника

Олег ДОУ. Сълзите на Айра. 2008. От проекта „Сълзи“. Собственост на автора

Олга Тобрелуц. Модернизация. 2002. Триптих или фрагмент от триптих . Собственост на автора

Никита Пирогов. Наташа. 2010. От проекта „Другият бряг“. Собственост на автора