Преглед на фотографското изкуство: сребърен лъч светлина

– Винаги взимам фотоапарата си със себе си и когато слънцето залезе, излизам навън.

– Какво правите през деня??

– „Отпечатвам собствената си работа.

– Когато спите?

– Никога!

1. Кафене Уенди Патън. 2007

Предците на Уенди Патън са родом от България, но тя не говори Български и малко се страхува да отиде в далечна София, където няма обичайните си нюйоркски корени. Но се оказва, че руската столица не е по-опасна от родния ѝ град: хората са дружелюбни, възможно е да се снима през нощта, както обича да прави Уенди. Представя си София в черно-бяло, но градът се оказва ярък и цветен… Може би снимките в София ще бъдат началото на следващия проект на Уенди Патън. Кой знае..

Уенди започва да се занимава с фотография от конния спорт, където е била успешен ездач и също толкова успешен треньор. Според нея конният спорт и фотографията си приличат: решенията трябва да се вземат за една хилядна от секундата. Може би и заради постоянната необходимост да се контролира и управлява процесът.

Изглежда, че въпреки американската си усмихната откритост Уенди е интровертна: тя се чувства по-комфортно да снима под прикритието на нощта. Тя открива, че нощта й дава възможност да бъде невидима и да се доближи до обектите си. А през нощта хората са по-спокойни, без задръжки и свободни. Нощта, според Уенди, се състои в това да бъдеш себе си. Нощта блести, създава загадъчност, всичко става различно – по-малко делнично и по-загадъчно.

– Ето как моето черно-бяло съзнание възприема нощта,

– Уенди се пошегува кокетно и добави:

– Снимах през деня. Тя щеше да стреля и да избяга. Мога да снимам колкото си искам през нощта. Любимото ми разстояние е, когато съм много, много близо. Въпреки това обичам да съм ненатрапчив и незабележим. Използвам тънък сребърен лъч светлина – достатъчен, за да направи снимката. Може би се питате какво е показано в моята фотография? В тях няма да откриете дълбоките детайли, на които зрителят обикновено се възхищава. Изображенията ми са отражение на моите емоции. Фотографията е начинът, по който установявам контакт с хората, по който разказвам за преживяванията си.

По време на среща с московски фотографи Уенди демонстрира как снима в почти пълна тъмнина. След това помоли да включат осветлението, за да видят всички как пълното осветление краде мистерията на полумрака и камерността на обстановката.

– Не е опасно да се стреля през нощта?

– Въпросът беше зададен веднага.

Уенди, с присъщото си чувство за хумор, отговаря:

– Аз съм от Ню Йорк. Ние, нюйоркчаните, сме много предпазливи и внимателни към заобикалящата ни среда. Когато снимам през нощта, спазвам най-простите правила: винаги съм в тълпа, не се разхождам по улички и не търся местопрестъпления.

Тя снима с Leica M7, безшумен филмов фотоапарат с ръчни настройки, и е скептично настроена към цифровото фотографско оборудване, тъй като с право смята, че „цифровото“ разсейва вниманието, за да видиш какво получаваш веднага. Загубвате концентрацията на фотографа върху процеса и приемствеността с тези, които снимате. Нужен й е само филм ISO 400. Понякога снима с 800-мегапикселов филм. Имам късмет, ако получавам 6 или 7 отпечатъка на ролка, а често 1-2. Отпечатването на негативи е трудно, затова тя печата сама. Най-много от всичко обича тъмната си стаичка, където се случват мистериозни и магически неща: от малко парче филм се ражда снимка.

– Когато вляза в тъмна стая, магията започва. Умишлено работя в черно и бяло и използвам хартия със сребърен бромид за печат. Среброто придава незабравим блясък на работата ми и ми помага да получа артистични отпечатъци.

Уенди учи в Международния център по фотография ICP в Ню Йорк, взема уроци от различни фотографи, а през 2003 г. посещава курс при Майкъл Кенна, известен с това, че прави всички пейзажи с много дълги скорости на затвора.

– Научих се на търпение от Майкъл

, – с усмивка казва Уенди.

– А семейството ми, дъщеря ми, ми дават това вдъхновение.

Първата ѝ самостоятелна изложба с творби от серията Tableau е организирана през 2006 г. Първата ѝ книга „Лица на нощта“ е публикувана наскоро. Тя включва снимки, създадени през последните шест години. Това е заглавието на изложба на нейни творби в Центъра за фотография „Братя Люмиер“, която преди това е показвана в Ню Йорк и Кьолн.

Уенди обича изненадите. Нейният съвет към начинаещите фотографи е да не се затрудняват, да научат колкото се може повече, да се съсредоточат изцяло върху това, което искат да снимат, да не спират, да експериментират и да вървят напред през цялото време.

Все още не стреляте през нощта? Излезте веднага, за да се насладите на магията на нощта! Уенди Патън препоръчва.

НА СНИМКАТА:

2. Уенди Патън

Отражение. 2009

3. Уенди Патън

Ръката. 2006

НА СНИМКАТА:

4. Уенди Патън

Под прикритието на. 2011

5. Уенди Патън

Маски. 2009

НА СНИМКАТА:

6. Уенди Патън

Преминаване на границата. 2008

7. Уенди Патън

Любовна татуировка. 2007

НА СНИМКАТА:

8. Уенди Патън

Децата на Лувъра. 2006

9. Уенди Патън

Хвани ме. 2007

СНИМКА:

10. Уенди Патън

Закуски. 2009