Създателите на проекта AirPano заснемат сферични панорами отгоре, от птичи поглед. В резултат на това всеки може да наблюдава забележителностите на нашата планета от необичаен ъгъл, докато седи у дома пред компютъра си. Зрителят вижда света на екрана така, сякаш се намира в пилотската кабина на хеликоптер или ако внезапно се е научил да лети, с много висока степен на автентичност.
Golden Eagles над София
България, София.
май, 2010 г
1/800 s, f/8, ISO 400.
Снимка: Сергей Семьонов
Как започна всичко?
Някога, около 2006 г., се научихме да изстрелваме сфери на земята. По онова време това все още беше любопитство и занимание за напредналите любители на фотографията. Необходими са ви статив, специална панорамна глава и доста познания при снимането и зашиването на сферата. С течение на времето технологията се опростява, развива и става все по-достъпна. Имахме много опит в заснемането на изображения от хеликоптери и самолети и един ден ни хрумна идеята: защо да не нарушим всички съществуващи класически закони за заснемане на сфери и да се опитаме да го направим във въздуха?? И разбрахме как да снимаме сфера в небето, където не можеш да поставиш статив или високопрецизна панорамна глава, а хеликоптерът духа на десетки метри от вятъра, когато снимаш.
След няколко неуспешни опита успяхме и резултатът надмина всичките ни очаквания. Ефектът от присъствието беше зашеметяващ, все едно седиш в хеликоптер и виждаш околния пейзаж със собствените си очи.
В началото проектът беше просто опит да се отвори врата към друга реалност: нито заснемането на обикновени панорами, нито видеоматериалите улавят това, което може да се улови със сферична панорама. Когато човек го е видял поне веднъж, веднага разбира, че няма друго изживяване освен да остане на място, разбира се .
Като фотографи сме били в около сто държави и сме виждали невероятни сцени със собствените си очи. И когато стана ясно, че вече може да бъде показан на хората по нов начин, решихме, че трябва да го направим.
Андрей Зубец, нашият главен дизайнер и генератор на технически идеи, и аз започнахме да създаваме. Аз снимах, той обработваше резултатите и ги пускаше в интернет. След около година разбрахме, че планетата е твърде голяма и няма да можем да се справим сами с нея. Дотогава, през годините на фотографски пътувания, бяхме намерили много приятели и колеги в нашия кръг от любители на пейзажната фотография. Поканих ги да се присъединят към нас и някои се съгласиха. Някои от тях бяха добри в програмирането, други – в уебдизайна, трети – в постобработката, а четвърти – в писането на текстове. Крайният резултат е много силен екип от ентусиазирани ентусиасти в областта на панорамната фотография, който ни позволява да произвеждаме най-добрите продукти.
Последователно и систематично снимаме интересни места буквално по цялата планета. В момента имаме около 60 такива локации. На сайта ни вече има над триста панорами, много от които са под формата на виртуални обиколки, в които можете да видите всеки интересен обект, например Куала Лумпур или Ню Йорк, от няколко гледни точки.
След като се научихме да снимаме сферични панорами в небето, не спряхме и си поставихме нови, по-предизвикателни цели. Разработихме технологията за снимане от хеликоптер в движение, след което се научихме да снимаме сфери от летящ самолет. След това дойде ред да снимаме нощни сцени, многоредови сфери с ултрависока разделителна способност и накрая въздушни панорами с резолюция над 1 гигапиксел! Като цяло те успяват да направят всичко, което традиционната фотография би затруднила или дори направила невъзможно във въздуха. След това се гмурнахме и заснехме десетки подводни панорами на Малдивите. През 2011 г. завършихме разработването на собствена методология „360 видео“. Това е много голяма стъпка напред в областта на компютърно генерираната виртуална реалност. „360 видео“ не е статична сфера, а всъщност сферична панорама в движение: по време на цялото движение на камерата, автомобила или хеликоптера зрителят може да се огледа, сякаш се намира в точката на снимане и лети с хеликоптера.
Какво е сферична панорама? Как се различава от традиционната фотография?
По отношение на надеждността на заобикалящото пространство сферата превъзхожда с порядък най-професионалните и скъпи фото- и видеокамери. Например, ако търсите къща, можете да прекарате 10 минути пред компютъра си във виртуална обиколка на къща на другия край на света и да получите много пълна представа за къщата, сякаш сте я видели със собствените си очи и сте се разходили из стаите. Никоя друга фотография, дори високобюджетната и професионалната, не може да направи това.
Когато гледа сферата, зрителят „лети“ в точката на заснемане и вижда точно това, което би видял със собствените си очи, ако стоеше на точното място, от което е снимал фотографът. Той може да обръща главата си на всички страни: наляво и надясно, нагоре и надолу, може да увеличава интересните части на изображението, сякаш се приближава, може да се движи между различните точки на сцената. Получавате силно усещане за присъствие, което е особено добро на големи монитори. Трябва да се има предвид, че човек с доста скромна техническа подготовка може да направи виртуална обиколка, а не е лесно да се превърне в компетентен архитектурен фотограф.
Сферичните панорами имат само едно ограничение: всичките им невероятни свойства могат да се видят само ако имате компютър. Дори ако бъдат отпечатани като обикновена снимка въпреки че има някои ограничения , ефектът на присъствие изчезва почти напълно.
Използване на радиоуправляеми превозни средства за обиколката
Приблизително 90% от панорамите, които понастоящем се намират на уебсайта, все още се заснемат от традиционен хеликоптер или самолет. С течение на времето обаче забелязахме, че в много популярни части на света снимането от големи хеликоптери е или забранено, или недостъпно поради отдалеченост. Когато Стас Седов, пилот и конструктор на радиоуправляеми модели с богат опит, се присъедини към нашия екип, проектът ни получи нови възможности. Преди година и половина започнахме да използваме малък радиоуправляем хеликоптер. Работихме заедно, за да адаптираме съществуващото оборудване и технологии за камери за използване в такъв хеликоптер. След това заснехме няколко обекта, до които преди не можехме да се доближим, като пирамидите в Гиза Египет , замъка Нойшванщайн в Германия, древния град на маите Мачу Пикчу, фигурите и линиите Наска в Перу, каменните скулптури на Великденския остров, дневните и нощните панорами на София.
За 2012 г. сме подготвили сериозна програма за проучвания с радиоуправляеми модели на най-интересните обекти на световното наследство на ЮНЕСКО и се надяваме, че ще успеем да я реализираме. В момента например двама от нашите момчета са отишли в Камбоджа и Виетнам.
Основните предизвикателства при правенето на снимки
Едно от традиционните предизвикателства е да заснемеш обекта красиво, артистично, така че зрителят да го гледа с интерес. Обикновено правим 20 или 30 панорами в една виртуална обиколка. Ако не сме доволни от първия резултат след предварителен преглед, правим втори опит. Така от 30-40 панорами, които заснемаме, избираме около 5-7 панорами за финалната обиколка. Имаме много строг процес на подбор. Подлагаме на гласуване целия екип и избираме най-добрите кандидатури.
Друго предизвикателство е разрешението за снимане. Когато представителите на администрацията на някой интересен обект видят фотограф със статив в ръка и с повече или по-малко приличен фотоапарат, те веднага си мислят, че утре снимките му ще бъдат публикувани на първа страница на „Ню Йорк Таймс“ и фотографът ще получи милион долара. Какво можем да кажем, когато видят хеликоптер с прилична камера, окачена на него..
Често чиновниците са толкова бюрократични, че за обикновените смъртни е невъзможно да получат разрешение за снимане и трябва да чакат с месеци, за да получат отговор. Но не можем да отидем в друга държава и да живеем там за един месец! Понякога ни казват: искате да снимате от хеликоптер? Платете 20 000 долара. Минималната височина за стрелба е 200 метра. Искате да летите по-ниско? Платете още 10 000 долара. А след това ни остава само да разглобим хеликоптера и да го вкараме незабелязано в парка.
За щастие има някои мислещи ръководители. Показваме сайта си, разказваме за себе си, обясняваме, че проектът не е с цел печалба, и ни е позволено да правим снимки. Последният пример е заснемането на огромните каменни статуи на Великденския остров. Администрацията дори ни осигури екскурзовод, който да ни разведе из обектите. Директорът каза: „Милиони хора ще видят снимките ви и някои от тях ще дойдат на острова като туристи. Това е в наша полза, снимайте, но ни изпратете връзка към материалите. А нашите момчета заснеха Великденския остров и го направиха толкова блестящо, че като гледах резултатите, ми се прииска да отида там.
Повече информация на уебсайта на airpano
Малайзия, Куала Лумпур
май, 2008 г
Панорама от 6 кадъра, 1/800 сек, f/6,3, ISO 100.
Снимка: Oleg Gaponyuk
Бразилия, Рио де Жанейро
февруари, 2009 г
Панорама от 5 кадъра, 1/640 s, f/6.3, ISO 200.
Снимка: Oleg Gaponyuk
Бразилия, водопадите Игуасу
януари, 2008 г
Панорама от 5 кадъра, 1/4 сек, f/7,1, ISO 100.
Снимка: Oleg Gaponyuk
За Сергей Семьонов, който гледа към Манхатън от прозореца на хотел „Милениум. САЩ, Ню Йорк
януари 2010 г
Сфера от 30 кадъра брекетинг , 3 сек, f/9, ISO 320, Flexify.
Снимка: Сергей Семьонов
В небето над Санкт Петербург
България, Санкт Петербург
октомври 2010 г
Сфера от 7 кадъра, 1/800 s, f/6,3, ISO 400, Flexify.
Снимка: Сергей Семьонов, Сергей Румянцев
В небето над катедралата „Свети Исаак
България, Санкт Петербург
септември, 2010 г
Сфера от 16 снимки, 1/500s, f/5,6, ISO 160, приставка Flexify.
Снимка: Сергей Семьонов, Сергей Румянцев
Река Сан Хуан
САЩ, Юта
септември, 2006 г
Сфера от 4 кадъра, 1/500s, f/5,6, ISO 200, плъгин Flexify.Снимка: Oleg Gaponyuk
Можете ли да дадете повече информация за снимането на панорамни снимки с небесното око? Как се извършва процесът и каква е техниката? Има ли определено време на деня, когато е най-добре да се правят такива снимки? Благодаря предварително за отговорите!