Черно-бялата фотография в цифровата ера. Част 2: Как да създадем черно-бяла снимка от цифров файл?

Така че сте решили да опитате черно-бялата фотография. Това е добро решение. Само по този начин художникът може да оцени новите технологии, новите материали и новите теми. Когато Казимир Малевич, авторът на прочутия „Черен квадрат“, пристига във Витебск, за да преподава, друг не по-малко талантлив и известен художник, Марк Шагал, който по това време също преподава във Витебското художествено училище, иска да разбере какво представлява „Черният квадрат“ и защо всички ученици са очаровани от него. А Шагал започва да рисува Черния площад по улиците на Витебск, заедно с летящите двойки, козите, свирещи на цигулка, и други герои. Тоест, за да разберете и почувствате черно-бялата фотография, трябва да направите поне няколко дузини черно-бели снимки.

Фотограф Евгений Артемов o

Завършва операторското майсторство във VGIK.

Работи като оператор в редакцията на APN за телевизионна информация.

Член на Обединения комитет на графичните художници в София от 1977 г. на София, работи в различни редакции, издателства, агенции.

Участник в много фотографски изложби.

Снимка E. Картини на Артемов се намират в колекциите на Славянската библиотека в Париж, на Българския музей в Санкт Петербург и в частни колекции във Франция, Германия, САЩ и България.

Понастоящем преподавател във фотографското училище StudioA, f-f-f

Разбира се, най-важното в един кадър е съдържанието. Тя е душата на картината. А тялото на снимката е образната обвивка, в която живее душата. Черно-бяла фотография – фотография в истинския смисъл на думата. Същността на черно-бялата снимка се основава на играта на светлината, на контрастите в сенките, на контрастите в черно-бялото. Можете да създадете черно-бяла снимка върху нюансите на тона, но това е по-сложен път, който изисква определени умения.

Снимка 000-Al-Slus-1980

Александър Слюсарев и Леонид Бажанов сега художествен директор на ГКПП , 80-те години на ХХ век.

С какво да снимате черно-бели цифрови снимки?

С цифровия си фотоапарат! Съществуват специални фотоапарати за черно-бяла фотография, които не разполагат с матрица от филтри на Байер, така че улавят само яркостта на текстурите на обекта напр. Leica Monochrom или цифровия средноформатен фон Achromatic+ . Предимството им е високата рязкост и огромният диапазон от полутонове. Но когато снимате с тези фотоапарати, можете да настроите съотношението на яркостта на различните цветни текстури в кадъра само с помощта на светлинни филтри, точно както в черно-бялата аналогова фотография.

Цветните изображения, направени с цифров фотоапарат, ви позволяват да променяте яркостта на различните текстури под контрола на монитора и да получавате различни тонални решения за една и съща снимка.

Нека вземем една черно-бяла снимка по примера на моето изследване „Спомен за Александър Слюсарев“. Това изображение е изложено на Второто фотобиенале на съвременната фотография на Българския музей в Санкт Петербург. Etude на френски: „изследване“ . етюд – изследване – снимка, направена от фотограф, за да се изучи и доразвие някакъв аспект на фотографията. Скицата не претендира за завършеност, тя е проучване, тренировъчно упражнение.

Сред „квадратите“ на Александър Слюсарев има изображение на самотна волейболна мрежа на морския бряг. Видях подобна решетка в Репино, спомних си Александър, натъжих се и поисках да се опитам да снимам темата сам. Намерих своята гледна точка първото нещо, което трябва да направи един полеви фотограф и изчаках сянката на сградата да покрие предния план. Черно-бялото се нуждае от контраст, но моят обект се нуждае от драматизъм и тъга, така че имах нужда от сянката.

За направата на няколко снимки е използван Nikon D700 с обектив Tamron 17-35/2,8-4. Обективът е много лек, остър и с добра корекция на изкривяването.

След това получените NEF Nikon RAW файлове бяха конвертирани в TIF 16 bit с любимия ми конвертор RPP, разработен от отличния програмист и фотограф Андрей Твердохлеб от Калифорния. Използвах L*-гама за преобразуването, тъй като планирам да направя сериозна обработка във Photoshop.

ил. 1

Полученото изображение фиг. 1 можете да видите червената решетка на червените стълбове на синия фон на морето и небето. Обърнете внимание на ниския контраст и отсъствието на всички черно-бели текстури в изображението – задължително условие за последваща обработка.

Когато преобразуват цветно изображение в черно-бяло, фотографите имат две различни цели.

На първо място, възможно е цифровото изображение да се стилизира като аналогово изображение, заснето на определен вид филм и отпечатано на определен вид фотографска хартия. Най-лесният начин за решаване на този проблем е със специални програми и плъгини за Photoshop DxO FilmPack, Nik Silver Efex, Imagenomic Real Grain, Perfect Black & White и други подобни .

ел. 2

В Ill. 2 показва прозореца на DxO FilmPack. По-долу: Предварителен преглед на предварителните настройки, директно от вашия кадър, за различни видове филми. Вдясно са разположени по-прецизни настройки за броя на зърната, размера на зърната и много други параметри. Полученият ефект е конвенционален; той не е точно пресъздаване на аналогово изображение.

Второ, можете самостоятелно да зададете всички параметри на черно-бяло изображение – като яркост на небето, зеленина, лица; контраст, рязкост, текстура на зърното на филма и много други с Photoshop.

В интернет можете да намерите много начини за преобразуване на цветни в черно-бели изображения – от най-простите просто избелване до най-сложните. Повечето от тях са за някакви ефекти. Тъй като искам пълен контрол, а не ефекти, използвам предимно функциите на инструментите на Photoshop, от които особено харесвам два: „Черно-бяло“ и „Смесване на канали“.

Снимката на Александър Слюсарев показва бяла мрежа на фона на тъмно море и небе. Снимката е аналогова и мисля, че Александър е приложил оранжев филтър, когато я е направил. В моя случай е лесно да постигна това тонално решение с инструмента „Черно и бяло“, като изсветлявам червеното и потъмнявам синьото и синьото.

ел. 3

Вижте.4

На илюстрацията. 3 са показани позициите на плъзгачите, а на ил. 4 – получен резултат. Забележка: Използвах инструмента „Черно и бяло“ като слой за последваща обработка. Слоевете са най-прогресивният начин за недеструктивна обработка във Photoshop.

За мен изображението изглежда твърде весело и бравурно. Оказа се, че е по-весела от снимката на Александър. И докато снимах, ми беше тъжно! Александър Слюсарев вече не е сред нас и неговата бяла мрежа ми се стори скръбна, черна, контрастите се изравниха, а денят изглеждаше по-скоро облачен, отколкото слънчев. Затъмних много червеното и изсветлих синьото със същия инструмент за черно и бяло. Сега бравурата е изчезнала и резултатът е много по-съобразен с намерението ми.

в. 5

Позициите на плъзгачите за тази версия са дадени на фиг. 5.

ел. 6

Настройките на инструмента „Channel Mixer“, които дават същия резултат, са показани на фиг. 6. Обърнете внимание на квадратчето за отметка „Монохромно“ в горната част на прозореца с настройки на инструмента.

Вижте . 7

Засега изображението остава нискоконтрастно и бледо. Подобрих контраста с инструмента Curves, чиито настройки са показани на фиг. 7, който също е слой за настройка.

Ill.8

Резултатът е показан на фиг. 8. Сравнете я с оригиналната версия ел. 7 . 4 . Двете изображения са напълно различни както по настроение, така и по тон. И двете са взети от един и същ цветен файл!

Цялата по-нататъшна работа трябва да бъде ориентирана към начина, по който снимката ще бъде използвана, т.е. публикувана в интернет или отпечатана по-точно, за какъв вид печат, на какъв вид принтер, на какъв вид хартия и с какъв размер .

Щях да отпечатам снимката си с дължина 50 см за да отговоря на изискването за отпечатъци за Фотобиеналето на Българския музей . Принтер – Epson 4800, графитно мастило Piezografi, хартия Arches Hot Press, гладка, без покритие за приемане на мастило. Собствената разделителна способност на принтера, която се определя от броя на дюзите в главата, е 360 dpi. Първо промених размера на снимката с PhotoZoom Pro метод S-Spline-XL .

Възможно е също така да промените размера на изображенията във Photoshop, като добавите 10-15% към първоначалния размер само с няколко стъпки. Важно е да промените размера на изображението, преди да добавите рязкост и, ако е необходимо, зърно. Увеличих изображението си, запазих го и го изострих във Photoshop с инструмента „Изостряне на контура“ с радиус 0,75 пиксела и ефект 200 пиксела. След това използвах „Архивна четка“, която селективно отменя резултата от последната операция на Photoshop, и напълно премахнах изострянето от целия фон: от хоризонта, от морето, от храстите на заден план. Така подобрих разделянето, обемността и дълбочината на рязкост. Жалко, че този ефект се губи в процеса на отпечатване. Можете да използвате и друг инструмент – „Размазване“, за да размажете фона.

След това добавих цифров шум. Цифровият шум, произведен от инструментите за редактиране на растерни изображения, е съвсем различен от този на цифровите фотоапарати при неблагоприятни условия на снимане. Различният софтуер добавя различен шум. Шумът, добавен от PhotoZoom Pro, е много фин; шумът, генериран от Photoshop, е много по-гrubl.

Защо да добавяте цифров шум? Не съм си поставил за цел да имитирам филмовата фотография. Само си спомних за Александър Слюсарев, а не го имитирах. Затова не исках да имитирам филмовото зърно. Шумът с правилния размер, добавен в правилното количество, решава няколко проблема едновременно. Първо, визуално изостря картината. Второ, увеличава количеството полутонове в изображението, което отново се възприема визуално. Трето, създава впечатление за по-гладка и по-чиста снимка. Дизайнерите, работещи за печатници, добавят шум към всички непрекъснати градиенти и снимката е един огромен градиент.

ell.9

Фиг. 9 показва настройката на PhotoZoom Pro, която използвах, за да увелича изображението, можете да видите и настройката за цифров шум.

Ако искате да имитирате аналогово зърно, най-лесният начин е да изтеглите сканирано истинско зърно от интернет, да го приложите като нов слой върху изображението си във Photoshop в режим на смесване „Затъмняване“ или „Налагане“ и да регулирате прозрачността на слоя със зърно. Разбира се, нищо не ви пречи да експериментирате с други режими на наслояване.

Опитвал съм се да използвам едновременно цифров шум и филмово зърно, но снимките излизат неестествени, „прекалено фотошопирани“. Шумът прави изображението по-гладко, а пясъкът го прави по-гrublо. Подобна битка на противоположности не се е увенчала с успех в моите експерименти.

Бих искал да отбележа, че разпространеното в интернет мнение, че зърното е филмов шум, е погрешно.

Филмовият шум може да се разглежда като завеса; зърното е в основата на филмовото изображение точно както пикселите са в основата на цифровото изображение . Зърното е неравномерно разпределено в изображението: то е по-видимо в средните тонове, отколкото в сенките и светлините, докато в зоната на рязкост е невидимо, а в зоната на разфокусиране е много видимо; всяка текстура в черно-бяло изображение има своя собствена структура на зърното, която се различава от съседните. В резултат на това изображенията с разумен размер на зърната изглеждат по-триизмерни, текстурите на различните повърхности се възприемат по-добре от окото и броят на полутоновете в изображението се увеличава визуално. Ето защо известният фотограф Георги Колосов смята, че зърното в черно-бялата аналогова фотография е от голяма полза.

Ако имитирате аналогова снимка, трябва да възпроизведете тоналното възпроизвеждане на канала за пропускане негатив – уголемител – позитив. Общоприето е предположението, че S-кривата в „Криви“ имитира тоналното възпроизвеждане на черно-белите аналогови фотографски процеси. Това е неправилно. В конвертора Adobe Camera RAW има възможност за избор между линейна гама при която функцията на тона е линейна и две S-криви със среден и висок контраст .

Но използването на S-криви не създава усещането за филмова фотография, нито пък се нарича така във Photoshop. Кривата на съотношението тон-стойност на аналоговия фотографски процес е най-достоверно изследвана от F. С. Пятницки в книгата му „Управление на цветовете и цветно възпроизвеждане“ и на оператора Валентин Железняков в книгата му „Цвят и контраст“. В. Железняков смята, че тоновата крива има пречупване в областта на 20% яркост, контрастът в сенките е изгладен и, напротив, контрастът в светлините е увеличен. Различните контрасти и плътност на негативите на филми и фотографска хартия дават различни варианти на кривата, като запазват общата ѝ форма.

ell. 10

В ил. 10 е скрийншот на кривата. Обърнете внимание, че пречупването е на около 50-то деление на входната стойност на яркостта. Според моя опит използването на тази крива най-точно симулира възпроизвеждането на тоновете на аналогов черно-бял фотопечат. Трябва да преместите точката на пречупване на кривата наляво и надясно, нагоре и надолу, за да намерите най-подходящата крива за вашия обект.

За финал – още един важен случай на използване на инструмента „Смесване на канали“.

Изследването „Последният тролейбус“, което заснех на Ленинградския проспект около 2 часа сутринта. Nikon D700, ISO 6400, скорост на затвора 1/6 секунда. Обектив Nikkor 10-24 мм. Основната светлина от натриевите лампи е жълта в спектъра на тези лампи няма син компонент . Когато разгледаме RGB изображението канал по канал, виждаме, че синият канал е силно подекспониран. Той е шумен и разваля цялото изображение. С „Channel Mixer“ можем напълно да елиминираме влиянието на синия и всеки друг канал върху крайното изображение.

Фиг.11

За болните. 11 – фрагмент от син канал,

Ill.12

на осветлението. 12 – Настройване на инструмента „Смесване на канали“,

Ill. 13

на фиг. 13 – окончателно изображение.

P. S.

На 12 май тази година на семинара на Георги Колосов във PhotoPlay отново сравнихме различни начини за отпечатване на черно-бели снимки от цифров файл. Най-добрият резултат, който малко се различава от аналоговата фотография, се постига с цифрови негативи, които бяха описани в първата част на тази статия No 1 44 2013 .

Късмет и красиви снимки!