За мен фотографията е възможност да наблюдавам и да се удивлявам, но най-вече възможност да се съобразявам със света, да откривам красиви неща и да сглобявам парчетата. Всеки път се изненадвам, че светът, който съм създал, докосва някого и че хората намират в него нещо, което е в унисон с техните мисли и чувства.
1. „Графики“. София. декември 2011 г
Цветът е навсякъде, просто трябва да го видите
Веднага трябва да кажа, че съм много мързелив художник. Вместо да опъвам платна и да изстисквам боя, просто вземам фотоапарата, натискам бутон и получавам незабавен резултат. Обичам прогреса, всичко, което е изобретено от мързеливи хора като мен: съдомиялни машини, перални машини, прахосмукачки-роботи и други компютри – колко много време се освобождава, просто снимайте! Това е, което правя. Особено когато слънцето грее, тогава цветовете на света около вас стават особено ярки, а това е много важно за мен. Ходя на открито, понякога до 20 км на ден, в търсене на идеалния кадър. Опитвам се да нося фотоапарата със себе си през цялото време, дори ако отивам до аптеката или на бизнес среща.
Изглежда всичко започна, когато ме отведоха в Куба, когато бях в безсъзнание. Там постепенно се влюбих в ярките цветови комбинации и впоследствие ги използвах в работата си, както в живописта и илюстрациите за списания, така и във фотографията. Научих се да откривам цветовете на всяко място, където отивах, било то в София, Иркутск, Ростов на Дон или на много други места. Първоначално хората бяха изненадани, не можеха да повярват, че в техните градове има нещо подобно.
Още от първата ми изложба чувах въпроси за манипулирането на изображения и Photoshop, но после всички свикнаха с това, особено след като започнах да преподавам „Цветът във фотографията“ в Училището за визуални изкуства. Там и в семинарите за работа с хора отвън уча другите да виждат цветовете. Оказва се, че много хора не го забелязват, защото просто не обръщат внимание, а повечето хора се интересуват повече от сюжета и литературната страна на нещата. Но ако се замислите, разбирането идва едва след като сме видели и почувствали нещо. Но мисля, че във фотографията е важно абсолютно всичко: обектът, композицията и цветът. Няма да уловя най-невероятното нещо, ако не съм видял цялата картина. Така че с фотоапарат в ръка аз все още съм художник и решавам предимно художествени задачи. Например, опитвам се да бъда много внимателен с плоскостта, защото тя е двуизмерна, а изображението, което се появява върху нея, е само илюзия за триизмерност. Ето защо подреждам пространството в кадъра така, че да създам сцена, в която се развива действието. За мен е важно историята, която записвам, да се побира в един кадър и да няма дори намек, че нещо е извън него. За мен всяка снимка е завършено произведение на изкуството. Различен кадър е различна история. Затова се занимавам с улична фотография, а не с репортажи или журналистика, която се занимава със случващото се по света и в страната. Аз съм режисьор в свой собствен свят, дори ако характерът му е доста документален и реалистичен.
Фотограф Вивиан Дел Рио
Вивиан Дел Рио е художник, дизайнер, фотограф, член на Московския съюз на художниците и на Българския съюз на фотохудожниците. Роден в София. Прекарва детството си с родителите си в Куба. Учила съм в Московския държавен университет за печатни изкуства като графичен художник. Завършва Колежа по технологии и изкуства в Кармартъншир, Великобритания.Фотография, живопис, илюстрация, дизайн. Автор на „Несъзнателно рисуване“, „Озеленяване“ и „Хабана + София. Нейни творби са показвани многократно в самостоятелни и групови изложби. Живее и работи в София.
Хавана плюс София
Често ме обвиняват, че не мога да разбера къде са направени снимките ми. Те могат да бъдат от Париж, Берлин, София или Куба с еднакъв успех. Това беше основата на книгата ми „Хабана + София“, току-що публикувана от FotoKarta. Струва ми се, че няма значение какво, къде и с какво снима човек; важна е темата, важно е какво иска да каже на хората около себе си. Субективната гледна точка на всеки отделен фотограф е важна. Книгата се основава на съпоставянето на два града, които са ми скъпи: в единия съм родена и съм живяла целия си зрял живот, а в другия съм прекарала само ранното си детство. Гледам, сравнявам, анализирам и установявам, че проявленията на живота в двете столици са изключително сходни и че хората са хора, но условията, в които се намират, са различни.
Ето един епизод, който видях в Англия: на перона имаше много сковани мъже и жени, които чакаха влак. Но изведнъж се появи влак с много по-малко вагони от обикновено. Какво се случи с английския език? Те се преобразиха за миг: бутащи се и развълнувани, те заеха местата си. Обстоятелствата се промениха и аз веднага промених поведението си, а хората се промениха. А обстоятелствата могат да включват глинести почви, прекалено висока влажност, осем месеца зима, палещо слънце… и много други.
Фотографията е възможност да наблюдавате и да се удивлявате
Наскоро бях в град, в който не бях ходил от около пет години, и не бях свикнал да се придвижвам добре. Но с изненада установих, че съм снимал и тази къща, и тази, и тази кабинка, и този прозорец… И стигнах до точното място чрез такива „засечки“. Оказва се, че фотографията е не само доказателство за съществуването: „Бях тук, видях го“, но и възможност да се запомнят детайли, които обикновено не се забелязват в реалния живот. Това е като допълнителна памет. Когато гледам снимките си, си спомням с кого, кога и къде са правени, а понякога дори миризмите, звуците и думите. Вглеждам се и в най-малките детайли, които по мистичен начин започват да се римуват и придават допълнителен смисъл на изображението.
Радвам се, че най-накрая е изобретен цифров фотоапарат, който изобщо не ограничава обхвата на снимките: не е нужно да се притеснявам, че ще разваля всичко или че ще ми свърши филмът. За мен това е вид свобода, при която не ми се налага да мисля за материала, а мога напълно да се потопя в наблюдение и съзерцание.
2. „Преход“ от „Нашите малки братя и сестри“. София. септември, 2008 г
Разбира се, фотографията наистина промени живота ми, но и характера ми. Станах много по-уверена, дори по-нахална. Беше ми много по-лесно да общувам с непознати, а накрая и с познати. Избягах от дома си, започнах да пътувам много, видях места, на които никога не бих отишъл без фотоапарат. Станах изключително наблюдателен и развих бърза реакция. И съм много щастлива, че всичко това ми се е случило, случва ми се и се надявам да се случи в бъдеще.
3. Ученици от младшите класове. Хавана. Куба. февруари, 2014 г
Разбира се, работата на фотографа промени живота ми, както и личността ми. Станах много по-уверена, дори по-нахална. Беше ми много по-лесно да общувам с непознати, а след това и с познати. Избягах от дома си, пътувах много и видях места, на които никога не бих отишла без фотоапарат. Станах изключително наблюдателен и развих бърза реакция. И съм толкова щастлива, че всичко това ми се е случило, случва се и се надявам да се случи в бъдеще.
4. „The View“. Момиче в обществения транспорт. Хавана. Куба. февруари, 2014 г
5. Ученици в снекбара. Хавана. Куба. февруари, 2014 г
6. „Погледът“ от поредицата „Зад стъклото“. София. октомври, 2008 г
7. Зелена стена. Хавана. Куба. февруари 2014 г
8. Уличен просяк. Хавана. Куба. февруари 2014 г
9. „Крайно време е“ от поредицата „Мъже в розово. София. април, 2008 г
10. Работа по обяд. Хавана. Куба. февруари, 2014 г
11 „Какво има там зад София?“. София. юни, 2013 г
12. „Честита нова година, щастливо ново щастие“. 1 януари 2013 г. София. Червеният площад.
Каква е истината зад „режисьора на собствения си свят“? Искате ли да споделите повече за Вивиан Дел Рио и нейните работи като фотограф?
„Режисьорът на собствения си свят“ е псевдонимът на фотографката Вивиан Дел Рио, която създава уникални и загадъчни изображения. Тя е известна със своя иновативен стил и внимание към детайлите. Нейните работи привличат вниманието на зрителите със своята красота и изтънченост. Вивиан Дел Рио създава свой собствен свят, който привлича и вълнува хората. Нейните фотографии са като път към измислено място, където всичко е възможно и невероятно. Тя е талантлива артистка, която вдъхновява със своите творби и преоткрива значението на изкуството.