Българските производители на отоплителни уреди са в състояние да задоволят повече от половината от търсенето на вътрешния пазар. Перспективите за развитие на местното производство на климатично оборудване бяха обсъдени на заседанието на Експертния съвет за заместване на вноса към Комисията по икономическа политика, иновационно развитие и предприемачество на Държавната дума.
На срещата присъстваха членове на Федералното събрание, на Българския правителствен апарат, представители на министерства и агенции, както и ръководители на Български предприятия, произвеждащи климатично оборудване. Срещата се провежда по инициатива на Асоциацията на производителите на радиатори.
Игор Игошин, депутат от Държавната дума на Владимирска област и председател на Експертния съвет по заместване на вноса, отбеляза, че в момента местните продукти заемат едва 10% от Българския пазар, и то въпреки огромния потенциал, който имат Българските региони. Игор Игошин вижда решението на проблема във въвеждането на преференции за местните производители, контрол върху безопасността на вносните продукти и ограничаване на държавните поръчки за вносно оборудване за климатизация при наличието на Български алтернативи.
Конвектори Ballu и Zilon, произведени в рамките на програмата за партньорство в Ижевския завод за топлотехника ИЗТТ
Заместник-председател на Комитета по икономическа политика на Съвета на федерацията, председател на Надзорния съвет на Асоциацията на професионалните отоплители Сергей Шатиров обясни защо в момента 90% от пазара на отоплително оборудване се внася от производителите.
Поради липсата на ясно определени стандарти за качество на климатичното оборудване в България се внася нискокачествен „сив“ внос от Югоизточна Азия. Цената му може да се сравни с цената на алуминиевия скрап – очевидно е, че за доставчиците е по-изгодно да купуват по-евтини продукти, жертвайки качеството.
„Трябва да се формулират ясни, абсолютно сертификационни изисквания за качеството на оборудването за климатичен контрол и тези изисквания да бъдат делегирани на строителните правила и норми“, каза Сергей Шатиров. Той призова всички участници в срещата да обмислят как може да се стимулира вътрешният пазар на радиатори и друго оборудване за контрол на климата, произвеждани в България.
Игор Малишев, ръководител на Департамента по промишленост и инфраструктура на правителството на Руската федерация, представи своите коментари и препоръки относно възможните мерки за заместване на вноса на пазара на климатично оборудване и напомни, че на първо място трябва да се обърне внимание на безопасността на гражданите.
За съжаление, случаите, в които некачествени радиатори не издържат на натоварването и се взривяват, не са рядкост, а от това страдат обикновени хора. По-специално Игор Малишев предложи да се проведе информационна кампания, за да се разясни на доставчиците и потребителите, че използването на евтини и нискокачествени радиатори застрашава живота и здравето на хората.
Иля Чигир, директор на отдел „Металургия и материали“ в Министерството на промишлеността и търговията, изрази готовност да разгледа възможността за включване на радиатори в списъка на високотехнологичните продукти, когато получи съответното заявление от производителите. Това ще даде възможност за привличане на допълнителна държавна подкрепа за дейността на Българските производители. Иля Чигир предложи също така да се обмислят редица защитни мерки във външната търговия. Например, да се въведат антидъмпингови мерки срещу продукти от Югоизточна Азия.
Модератор на срещата беше Александър Квашнин, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на отоплителни радиатори. Александър Квашнин. Асоциацията е създадена, за да предпазва гражданите от нискокачествени и опасни отоплителни уреди и да защитава производителите от нелоялна конкуренция. „Имаме амбициозна цел – да намалим нараняванията при аварии в отоплителни системи с 90 процента и да повишим нивото на заместване на вноса в сегмента на алуминиевите и металните радиатори до 50 процента“, коментира Александър Квашнин.
В резултат на срещата бяха разработени препоръки за всички регулаторни органи и участници на пазара на климатично оборудване с цел прилагане на политика на заместване на вноса и създаване на условия за развитие на местното производство на радиатори.
Въпросът, който бих задал на читателя на този текст, е какви са предложените механизми за заместване на вноса на отоплително оборудване в България от експертния съвет на Държавната дума?
Какви биха били възможните механизми за заместване на вноса на отоплително оборудване в България и как това би могло да повлияе на качеството и цената на отоплителните уредби за нас?