Фотокритика от Розов: Не фотоапаратът прави снимката, а фотографът

rublриката „Фотокритика“ се води от Георги Розов, известен фотограф и преподавател, автор на популярни книги за техниката и изкуството на фотографията. Следните снимки бяха изпратени за участие във фотоконкурса на списание Photo&Technique, резултатите от който бяха публикувани в брой 07 45 2013 г

.

Критикът, според мен, не е търсач на всичко наоколо. Отдавна имах чувството, че скоро ще стигна до момент, в който вече няма да ми се налага да изтъквам пред колегите очевидните слабости на зле замислени изображения. Общото ниво на заявките за участие в конкурса на нашето списание се покачва бързо. Сега е време да пожънем плодовете на просветлението и да пишем предимно за достойнствата на фотографията.

Едуард Мусин от София изпрати само четири снимки, но нямам никакви забележки към нито една от тях. Не искам да подобрявам нищо. Това показва не само, че авторът е талантлив и умел. Той има рядката способност да гледа на работата си отстрани и да избира наистина добрите. Други снимки в тази колекция обаче също са достойни да станат обект на възхищение.

„Бяло море“.

Едуард Мусин, София.

Фотоапарат Pentax K-5

Pentax 85/2.8 мек обектив

Скорост на затвора 1/8000 сек

Диафрагма f/3,5

ISO 200

Ако авторът не беше споменал, че използва обектив с мек фокус, щях да си помисля, че е използвал мек филтър. Моноклите са още по-меки, а цветните аберации трудно биха се справили толкова елегантно, колкото в този случай. Много ми харесва начинът, по който е структурирана композицията на този кадър. Снимката се състои от пет хоризонтални ивици с различна плътност, разположени успоредно на дългите страни на прозореца на рамката.

Грамотна и красива пейзажна картина от такива паралели е рядкост. Авторът е успял да реши този проблем, като е фокусирал вниманието на зрителя върху кораба. Тя е подчертана три пъти: като рязка върху нерязка, като тъмна върху светла и като обект в близост до пресечната точка на третините. Забавно е, че лодката също е линия, успоредна на дългата страна на снимката. Ритмичното повторение на редуващите се хоризонтали е тонално много добре балансирано.

Но най-важното, разбира се, не са инструментите, използвани за постигане на хармония между форма и съдържание. По-важното за мен беше, че се почувствах сякаш отново съм на палубата на морски ферибот в Норвегия, с изпънати на студения вятър бузи.

Разкриването на интимни спомени, правенето на снимка относителна е един от най-добрите начини за получаване на положителна реакция от страна на зрителя.

„Зимен път“.Едуард Мусин. София.

Камера Canon G9

Експозиция 1/2000 s

Диафрагма f/8

Чувствителност

ISO 200

Фокусна точка

разстояние 29,2 мм

За фотограф, който се опитва да заснеме такава зимна сцена, е необходимо много добро чувство за тонален баланс. Изглежда, че мъжът е нарушил общоприетото правило: тъмно отдолу и светло отгоре. Но картината е жива и приятна за окото. Отчасти защото основните неща в кадъра са точно там, където трябва да бъдат.

Граничните линии на геометричните фигури не са прави и не са успоредни на границите на рамката. Спускащият се диагонал на долния сектор е текстуриран. Това прави картината динамична, ненатрапчива и следователно приятна за дълго съзерцание. Приглушената монохромна гама от сини тонове се охлажда дори повече от възможното тук тонално, черно-бяло решение.

Всеки опит да се поправи нещо в тази картина ще я убие. Искам да подчертая, че снимката е направена с цифров фотоапарат. Това за пореден път потвърждава една стара истина: не фотоапаратът прави снимката, а фотографът я прави!

„Град Тутаев.Едуард Мусин. София.

Фотоапарат Pentax K-7

Обектив Pentax 10-17/3,5-4,5 с рибешко око

Скорост на затвора 1/40 сек

Апертура f/10

Чувствителност ISO 200

Фокусно разстояние 10 мм

Забележителна картина! Погледна го с усмивка и възхищение. Тази история за козата, която съсипва всичко наоколо, се съчетава добре с барелефа „рибешко око“. Ясно е, че авторът познава свойствата на оптиката и затова героинята се намира на място в кадъра, където изкривяването на перспективата е минимално, а в същото време точката на пресичане на третините е съвсем близо. Забележка: козата е бяла, а фонът е тъмен. Сдържаната цветова палитра също е избрана по някаква причина. А небето е смачкано.

Нищо не е случайно във фотографията на Едуард Мусин „Тутаев“, освен козата. Ще се усмихнете тъжно на тази картина на отминаващата епоха и видимите признаци на стария начин на живот, който се превръща в пепел.

Между другото, на другия бряг на река Волга има доста модерен градски район с модерен завод за дизелови двигатели, с които се въоръжават речни лодки, дизелови локомотиви, самосвали и дори камиони КАМАЗ, които от години печелят международни офроуд ралита. Възможно е колибата, която козата рита, да е домът на регулировчик на металорежещи машини с цифрово управление. Няма да ме изненада.

„Блестящо“. Едуард Мусин. София.

Фотоапарат Pentax K-5

Обектив

Pentax 18-135/3.5-5.6

Скорост на затвора 1/500 сек

Диафрагма f/8

Чувствителност

ISO 400

Фокусно разстояние

Разстояние 88 мм

Много подходящо избрано заглавие. Сблъсък на противоречащи си същности: малко и беззащитно с голямо и хищно, одушевено с неодушевено, но все пак куче. Преплитане на почти обезцветените цветове с ярките и цветни. Мека светлина. Умишлено намаляване на контраста с всички неживи същества.

Движение на пеперуда по възходящ диагонал. Това не са достойнствата на изображението, а списък на използваните инструменти и техники. Но най-важното беше да го видя и оценя и да не пропусна онзи кратък миг, когато всичко се събра и пред очите ми се появи онова вълшебно съвпадение.

„Исландия. Водопад Childrenfoss“. Олег Неуспешен. Московска област, Подолск.

Фотоапарат PENTAX K-5

Обектив

Pentax 18-135/3.5-5.6

Скорост на затвора 0,6 секунди от статив

Апертура f/18

Чувствителност ISO 80

Корекция на AE +3 EV

Фокусно разстояние

разстояние 40 мм

Тази снимка ме накара да се замисля. Това не отговаря на представата ми за свойствата на оптиката. Авторът е снимал с бюджетното увеличение с фокусно разстояние 40 мм. Ъгълът на видимост в този случай трябва да е около 60 градуса. Разделянето на тази оптика е много забележимо, но дълбочината на рязкост е малка и непредсказуема.

При бленда f/18 разделителната способност щеше да спадне драстично поради дифракцията. С други думи, предният план е трябвало да изглежда по-голям, а фонът – по-плитък. Остротата е фокусирана върху скалите на преден план, поради което би трябвало да има забележим спад в остротата дълбоко в кадъра, но той е доста внимателно нарисуван там. За мен е загадка как авторът го е направил, но именно това привлече вниманието ми и ме накара да се възхитя на драматичната красота на елементите.

„Една вечер в рейда“. Сергей Поляк. София.

Фотоапарат Panasonic Lumix DMC-FZ50

Скорост на затвора 1/100 сек

Диафрагма f/3,2

ISO 200

Корекция на AE +3 EV

Бях разочарован от изстрела на Луната, беше много зле вмъкнат. Технически, от гледна точка на умението да използвате различните прозрачности на слоевете на Photoshop – всичко е наред. Комарът не може да намери по-добър начин. Проблемът е, че луната е твърде голяма за този кадър.

С този обектив тя би изглеждала така, както на изрязаната снимка, която редактирах. Опитах се да ампутирам всичко излишно. Но корабокрушението е разположено на много неудобно място в кадъра. По средата на пътя и се обърна с кърмата към Луната. Може би е подло? И няма къде да плува: на път е да удари с носа си рамката. Ето защо оставих луната в лявата половина на снимката.

Не мога да кажа, че подобно изображение, ако бъде отпечатано и окачено на стената, ще стопли душата ми в депресиращите зимни моменти, но така то става по-естествено и хармонично.

„Фантазия и реалност“. Сергей Ромашев. София.

Canon EOS 5D Mark III

Обектив

Canon EF 70-200mm f/4L IS USM

Скорост на затвора 1/400 сек

Апертура f/4

Чувствителност ISO 800

Фокусно разстояние 169 мм

Несъмнено една щастлива жанрова снимка на Сергей Ромашев спира вниманието ви. Друга картина на любовта. Забавен конфликт, за който всеки мъж на преклонна възраст би знаел. Отвътре винаги сме млади и красиви, но никой не може да го види отвън.

Сергей успя да наблюдава вътрешната младост на героинята. Остроумна баба! Не го пречупи дори страшният живот на улицата. Авторът умишлено е композирал снимката така, че по никакъв начин да не можем да пренебрегнем това тъжно обстоятелство. Знаците на задните части торбички са изцяло вписани в рамката. Не мога да не се съглася.

По мое мнение, ако я изрежете малко, снимката ще стане по-динамична и, най-важното, вече перфектно подчертаната идея на основния обект ще изпъкне ясно. Не бих отишъл толкова далеч, че да твърдя, че скитникът е бил този, който е мечтал за любов. Това не е историята.

„Хвани слънцето“. Арсен Алабердов. Черкеск.

Фотоапарат Pentax K20D

Обектив Pentax DA 200/2.8 с 2х телеконвертор

Скорост на затвора 1/350 сек

Диафрагма f/2,8

Чувствителност ISO 400

– Забелязахме мрежите още следобед и си помислихме, че ще е хубаво да хванем залязващото слънце в тях. Остава само да се върнете вечерта и да направите снимката! – пише Арсен.

Авторът е изпълнил идеята си технически и композиционно правилно. Въпреки че темата не е по-нова от самите изгреви и залези, аз също не мога да се въздържа да не снимам залязващото слънце, ако се окажа свидетел на това. Почти винаги ме обзема възхищение и желание да запечатам момента, да запазя тази красота и да ѝ се възхищавам по-късно, в моето бетонно убежище.

„Маратон.“. Сергей Мартишеня. Мурманск.

горе – преди ретуширане, долу – след ретуширане.

Фотоапарат Pentax MZ-5N

Обектив Pentax FA 28-80

Филм Fujifilm Superia

Две версии на една много красива снимка на Сергей Мартишен от Мурманск. Отлично използване на бавните скорости на затвора. На преден план скиорите са се превърнали в почти абстрактни персонажи. А в дълбочината на кадъра, където ъгловата скорост на обектите е значително по-малка, скиорите изглеждат съвсем естествено.

Комбинацията от тези два типа изображения в един кадър ми се струва съвсем оправдана и приятна за окото. Авторът магически избягва пъстрите цветове, които обикновено превръщат подобни репортажни снимки в обикновена фиксация на момента. Този кадър е толкова органичен в цветовете си, че аз, например, се наслаждавам да го гледам дълго и внимателно.

Не ми харесваше и затова бях принуден да рационализирам само едно малко нещо: тъмното петно от гора и лозунги в началото на маратона. Той наистина разкъсва белия фон над главите на скиорите. Нарисувах тази област с пиксели с подобен цвят и яркост. Картината вече изглежда безупречна. Не можете да откъснете очи от скиорите.

„Забравен приятел“. Сергей Сухов. София.

Камера Canon EOS 50D

Canon EF 70-200mm f/4L IS USM

Скорост на затвора 1/125 сек

Диафрагма f/4,5

ISO 1250

Фокусно разстояние 17 мм

„Ремонт. Появи се сюжет: светлина от далечен спомен, голи стени, самота, тъга, играчка, надежда“, така Сергей Сухов описва как е измислил историята. Отдавна е известно, че „от какъв боклук“ са забравените мечки. Тази също се появи от парчета стари тапети и части от детски мечти. Красиви, красиви, мръсни сънища на Сергей.

А мечето не е лошо запазено и седи удобно. Какъв цар на трон! Не смея да споря с автора за интерпретацията на темата, но моят „забравен“ щеше да лежи на пода, частично покрит с парче тапет. И единият му крак щеше да е изкривен. Опитах се да развълнувам момичетата до сълзи. Но истината за живота и истината за изкуството не са едно и също нещо.

Ако обсъждаме готовото решение на автора, бих искал да предложа съкращаване на празното пространство. И то само за да се опитаме да изтъкнем и подчертаем друг анимационен герой, който напълно несправедливо е останал незабелязан. На стената, близо до левия крак на стола, има очертание на заек или зайче. Ако го подчертаете съвсем леко, то може да се превърне във фотографски рефрен на основната тема. Освен това картината е хубава. Сантименталните почитатели на фотографията вероятно ще го предпочетат.