Фотокритика от Розов: опитът ни помага, но не всеки е имал време да го натрупа…

Снимките в разбора включват снимки, изпратени от читателите на фотоконкурса на списание Photo&Technique, резултатите от който бяха публикувани в бр. 6 48 2014 г. Снимките, изпратени за конкурса, обявен от Nikon, трябваше да „сглобят пъзел“, даващ представа за разнообразието на живота, който ни заобикаля. Добър пъзел за моя вкус. Колоритен по някакъв начин … Дори радва окото, докато не отворите всяка картина поотделно. А след това, когато се увеличат, пъстрите визуализации на квадратчетата от пъзела изведнъж се появяват съвсем сами, без помощници, без грим, те приличат на солист, който пее без съпровод, акапелно. Ако можеш да пееш, ще ти бъде оказана чест. Ако не можете да задържите нотата, това е болезнено за всички около вас. Избрах няколко красиви превюта от пъзела – тези, които ми се сториха особено привлекателни като бебета. И ето как се получиха акапелно, ще ви кажа сега.

rublриката „Фотокритика“ се води от Георги Розов, известен фотограф и преподавател, автор на популярни книги за техниката и изкуството на фотографията.

Снимката на репортера Дина Нурдинова е направена с добре позната техника. Поставяте камерата на статив и получавате два конфликтни обекта в кадъра: движещ се и неподвижен. Първата е размазана, а втората остава рязка, като подчертава движението на първата. Сложна техника, тъй като изисква успешна комбинация от много компоненти. Ще започна с бърза оптика, за предпочитане от типа с фиксирано фокусно разстояние. Такива обективи размиват по-добре зоната на разфокусиране, което улеснява размазаната маса от маршируващи жени да се отдели от фона.

Всеки статив няма да е от полза – трябва ви стабилен статив ако е твърде слаб, трябва да го натоварите с нещо: краката на всеки статив спират да треперят, когато закачите на него няколко тухли или тежък калъф за фотоапарат . Неподвижният обект трябва да стои неподвижно и да не диша, за да остане рязък и да не прилича на движеща се маса. Трябва да изберете много точно скоростта на затвора, за да получите точната степен на размазване на движещия се обект, която е необходима в този конкретен случай.

И скоростта на затвора се променя всеки път – в зависимост от скоростта на човек, вагон, конвейер… Скоростта на затвора се регулира по метода на „дивата котка“, т.е. по метода на пробите и грешките. Понякога трябва да направите компромис между желанието за размазване и запазването на рязкостта. Ако явлението е мимолетно, както в този случай, задачата на фотографа е много по-сложна. Опитът е нашият пътеводител, но не всеки е имал време да го натрупа.

Версията с редакциите на Розов

Трябва да премахнете всички допълнителни остри или ярки места, които могат да отклонят вниманието от основните обекти в кадъра. Ако не успеете да го направите при снимане, трябва да се научите да го правите на компютъра. Намесата не трябва да е видима за зрителите.

За съжаление Дина не отговаря на всички условия, изброени по-горе. Морякът на преден план е малко размазан. И не съм сигурен, че се е преместил. Има голяма вероятност стативът да се е движил. Обективът на Дина има всички характеристики на евтин комплект зум: има нечуван модел на боке и много голяма дълбочина на рязкост, което винаги оставя фона неприлично остър и следователно агресивен. Почти белият паваж на преден план блести с бяла боя, отвличайки вниманието от смешното бледнеене на десните крака на женския батальон. А над сегашните пилони се прекъсва ритмичният рисунък на стълбовете, очертанията на параклиса, прозорците, вертикалната стена на сградата, светофарите… Нямах друг избор, освен да премахна излишното в опит да поправя по някакъв начин несъвършенствата на снимката, за да потвърдя идеята, че основата на тази работа е доста прилична. След обработката не изглежда никак зле. Нека сметнем скицата на движението за успешна.

Много сладка сцена на взаимодействие между бебе и котка. Фотографски точен, с много прецизен момент на улавяне на движенията на героите. Локвата с отражението на зейналата канавка и опашката на котката до комина са много подходящи. Тъмната врата на верандата балансира дясната и лявата страна на снимката. Поздравления за успеха на автора!

Ксения Няндома.

Авторът няма заглавие и не казва къде точно е заснел този пейзаж, но мога да предположа, че разглеждаме северната част на България. Гората е влажна, земята е преовлажнена и затова дърветата са болни. Не мога да кажа, че харесвам този тип сцени. Но съм готов да повярвам, че този пейзаж стопля нечия душа, че с тази оскъдна красота могат да се свържат носталгични спомени. Самият пейзаж и пейзажът в равнината на картината обаче са две различни неща. Особеностите на възприемането на снимките са доста добре проучени, а правилата отдавна са разработени от нашите предшественици, за да помогнат да се избегнат грешките, които се наказват с най-висока степен на отхвърляне, когато зрителят просто прелиства снимката.

Не оставя нищо в паметта му. Жалко за създателя, нали?? В този случай авторът е композирал снимката си, без да вземе предвид, че светлият триъгълник на небето е толкова ярък, че окото на зрителя се фиксира върху него, защото този празен, незапълнен бял триъгълник заема почти половината от височината на снимката. Мога само да предполагам, че фотографът е искал да привлече вниманието ми към красотата на тревата на преден план. Но тогава рамката ще трябва да бъде конструирана по съвсем различен начин още по време на снимането. Като приклякане и накланяне на фотоапарата напред, за да изключите небето от кадъра или да го уловите само малко. За да визуализирам предложението си, опитах се да заснема този кадър. Тя е станала почти квадратна, но това не я е влошило, а напротив.

Виталий от Малоярославец изпрати не само една, а няколко снимки. И всички те са направени доста компетентно, от фотографска гледна точка почти безупречно. Само едно нещо не мога да разбера: „какво е искал да каже поетът с птицата бог??“. Ако анализираме останалите снимки на Виталий, можем да предположим, че фотографът се надява да привлече вниманието на зрителя с помощта на лек, почти невинен „скандал“, измисляйки различни ежедневни ситуации, смешни от негова гледна точка, които след това се изпълняват от непрофесионални актьори.

Трябва да призная, че нито веднъж не повярвах на автора и дори не се усмихнах. Изпитах съжаление към момичето на снимката. Представях си как седя гола върху студената повърхност на мръсна вана, която беше донесена в двора специално за тази снимка. Да вярваш, че този съд е винаги там, че от него се храни добитъкът и че в него се мие музата на фотографа?.. Не, както казваше Станиславски, не вярвам в това. Разбира се, може да се предположи, че това е гола снимка. Това означава, че сме поканени да се възхищаваме на красотата на голото женско тяло. Темата е евъргрийн, но според мен е неизследвана. Гъските изглеждат по-убедителни и красиви.

Катерина Москалук засне много графичен зимен пейзаж. Почти перфектно. Почти – защото изглежда вяло. В такива случаи фотографите казват: бялата и черната точка са изключени. С други думи, на снимката няма напълно черни тонове и съвсем не са бели, особено. Това го прави да изглежда сив, не звъни. Така би трябвало да изглежда този пейзаж в облачен, сив ден. Но сенките от снежните огради убедително показват, че слънцето е излязло. Нито един облак не го покрива. Ето защо редактирах тази прекрасна творба, за да я представя на читателя в пълната гама от тонове.

Вариант с редакциите на Георги Розов

Страхотен пейзаж с прекрасни диагонални гънки на терена и модел на сянката. Скромният и неустоим чар на монохромните жълто-зелени нюанси. Снимката вече изглежда добре и без моята намеса. Но не мога да не кажа, че има още една рецепта, която авторът не е използвал, за да направи пейзажа малко по-ярък, по-празничен, по-сочен.

Ефектът на почти задно осветяване, който се характеризира с висок контраст между светлината и сянката, ме кара да мисля, че в този случай е трябвало леко да засилим светлите точки и да подчертаем сенките. Всеки графичен редактор може да го направи за половин минута. По този начин се случват чудодейни трансформации на цветните петна. Потъмняването прави цветовете по-наситени, засенчването – по-непрозрачни, а прекомерното изсветляване – по-бели. Можете да сравните две версии: преди моята намеса и след нея. И изберете този, който ви допада. И двете имат право да съществуват.

Вариант с корекции от Георги Розов

Използването на градиентни филтри, особено цветни, или градиенти на „Фотошоп“ за промяна на съотношението на яркостта и цветовете в част от композицията на снимката може да бъде много полезно за фотографа, за да преодолее съпротивлението на материала. Може да направи по-добра снимка, но при липса на знания, наблюдение и вкус може да убие снимката. В този случай авторът е използвал техниката на боядисване на небето в цветовете на залеза. По принцип техниката би могла да работи, ако оцветите светлините не само в горната половина на снимката, но и в долната.

Обърнете внимание на водата и отраженията върху скалите: те отразяват светлината на залязващото небе. И ако небето е оцветено в жълто-оранжево, водата и гърбовете на скалите трябва да са оцветени по същия начин! Това е закон по физика от гимназията: ъгълът на падане на светлината е равен на ъгъла на отразяване. Учил съм физика в училище и неумението на фотографа не е загадка за мен. Но графично картината е красива. А ако бъде правилно ретуширана, може да се превърне в плакат и да украси стената на някоя стая.

Завоят на река Ока, който променя живота на най-горещия фотограф в света.Ока, която променя живота на един художник. В.Polenova

Дълбок здрач

Mamiya 645E, 80/2.8, време на експозиция 10 мин., Velvia 50

Вадим стреля по слайд. „Velvia 50 е добър филм. Но дори и при това положение не бива да се правят такива крайни експерименти. Десет минути експозиция за пейзажна фотография са много. Дори в спокойно време може да има лек вятър. Дървета, трева на преден план, вода в реката, облаци – всичко се движи, така че разклащането е неизбежно. Друга трудност е снимането по здрач. Работата е там, че човешкото око възприема пейзажа в здрач по съвсем различен начин от филма или сензора на фотоапарата.

Окото вижда милиони цветове на ярка светлина, но в полумрак всички котки са сиви за нас. А филмът при бавни скорости на затвора продължава да възпроизвежда цветовете според тяхната физическа цветна температура. Денят беше облачен, а привечер разсеяната светлина не беше оцветена от синьото небе. Това не е здрач, а по-скоро сив ден. Авторът трябваше да сканира и дигитализира снимката.

Най-вероятно се е опитал да го облагороди, но не е взел предвид, че предният план не може да бъде толкова осветен, а небето не може да бъде смалено. Обичайният ред на нещата за наблюдателя е нарушен: тъмна земя долу и светло небе горе! Искате да обърнете снимката с главата надолу, за да възстановите баланса. Накратко, по мое мнение не трябваше да запазвате този неуспешен слайд. Може би щеше да е по-добре да се върна отново на това място и да опитам отново при по-добра светлина.

Спатът на Александър Зизенков се основава на същия трик като на снимка 6. Това е графична рисунка, която трябва да напомня на зрителя за познат образ на октопод или октопод… Радостта от разпознаването е в основата на положителната реакция към такива рисунки: авторът е направил шарж, а аз съм го разрешил! Трикът обикновено работи.

Това ще се случи и този път. Но много хора, които са чувствителни към възприемането на геометрични форми, вероятно ще мърморят и ще гледат други снимки със съжаление. Въпросът е, че правите линии от проводници напълно убиват сложните пипала на въображаемия октопод. Вероятно авторът е усетил слабостта на изображението и е решил да се застрахова, като хвърли на зрителя лист с информация, така че никой да не пропусне намека за страшното морско чудовище в пресечените с жици автомобилни коловози.

Какво да правим с кабелите, които са много в нашите градове? Знам само две решения на този проблем, които не зависят от кметството, а от самия фотограф. Можете да потърсите обекти или точки на снимане, които не позволяват на кабелите да попаднат в рамката на прозореца на фотоапарата. Или, напротив, можете да потърсите някакъв художествен или геометричен ред в разположението на проводниците и да основавате фотографските си композиции на него.