Уроци от Розов: целувка на заден план… Част 2

В този брой продължаваме поредицата от статии на Георги Розов за туристическата фотография. Те са изготвени въз основа на материалите, публикувани в книгата „Live Photography“ от поредицата „Как да снимаме“. Трите книги от тази поредица могат да бъдат намерени в големите книжарници в София и Санкт Петербург, а Озон ги изпраща и по пощата навсякъде по света.

A RIM OCHRA

Цвят – обектът на снимката

Къщите в стария Рим са боядисани в топъл и весел жълто-кафяв цвят. Боята е по стените от години. Пластовете му бяха частично измити, частично замърсени и върху тях бяха нанесени нови. Къщите са необичайно чистокръвни, текстурирани и много живописни. Цветът на Рим се превърна в друга тема за мен. Голямо удоволствие е да се потопиш в пъстротата му, да се запознаеш с навиците на италианците и да ги сравниш с тези, с които си свикнал у дома

Ето например една снимка. Всичко е сладко в този кадър: красивата икона в бялата мазилка, отводнителната тръба, внимателно боядисана в тон със стената, старото отлято рамо на уличната лампа, пералнята точно над вратата на ресторанта и розовата чанта, готова да падне върху главите на безгрижните посетители… Обхвана ме някакво много специално чувство. Вероятно защото на един хвърлей разстояние се намираше Колизеумът.

Снимка 1

Фотоапарат Nikon D2X

Обектив Nikkor 70-210/2,8 VR

Фокусно разстояние 105 мм

Чувствителност 100 ISO

Апертура f/9

Скорост на затвора 1/45 s

Режим на измерване с централно претегляне

Компенсация на експозицията -0,7 EV

Снимане в режим RAW с приоритет на диафрагмата.

Снимка 2

Фотоапарат Nikon D2X

Фокусно разстояние 105 мм

Обектив Nikkor 70-210/2,8 VR

Чувствителност 100 ISO

Диафрагма f/2,8

Скорост на затвора 1/250 сек

Измерване с централно претегляне

Изпълнение на RAW в режим с приоритет на блендата.

Снимка 2

Фотоапарат Nikon D200

Обектив Nikkor 17-55/2,8

Фокусно разстояние 46 мм

Чувствителност 100 ISO

Диафрагма f/2,8

Скорост на затвора 1/320 сек

Централно претеглени

измерване на експозицията

Заснемане на RAW изображения с режим на приоритет на блендата.

Снимка 3

Фотоапарат Nikon D200

Обектив Nikkor 17-55/2,8

Фокусно разстояние 36 мм

Чувствителност 100 ISO

Диафрагма f/7,1

Скорост на затвора 1/15 сек

Централно претеглено измерване

Компенсация на експозицията -0,33 EV

Снимане на RAW изображения в режим с приоритет на блендата.

Тесните улички в центъра на Рим са празни дори през деня. Трябваше да чакам дълго, за да се появи жива душа, която да удостои кадъра с присъствието си. Рано или късно минувачите щяха да се появят, но можеха просто да изберат краткия път и да се скрият в сянката на стените, за да не пречат на фотографа. Уважението към човека от камерата очевидно е в кръвта на римляните, но неведнъж ми беше трудно.

Не можех да разбера кой път ще следват хората. Опитът на София в Рим не проработи. В този случай изборът на широк ъгъл е направен, за да се подчертае височината на стените и контрастът между светлината на горните етажи и засенчения паваж. Успях да разреша проблема със сенките чрез двойно конвертиране на оригиналния RAW файл, а вертикалите бяха успоредни на себе си, като обрамчваха настилката под краката ми. При напълно вертикално разположен фотоапарат.

Къща 21 ме очарова с комбинацията си от контрастни цветове. Калдъръмената настилка изобщо не е синя. Някога, когато бях малка и получих подарък комплект моливи, рисувах синята река, зелената трева, кафявата земя и стволовете на дърветата. След известно време разбрах, че небето не винаги е синьо, а цветът на асфалта и калдъръма зависи от светлината, която отразяват. В този случай синьото небе оцветяваше паважа. Стените на старата къща са живописни сами по себе си, но топлината им контрастира прекрасно със студения паваж.

Цветът в градския пейзаж е тясно свързан с посоката, интензивността и цветната температура на светлината. Една и съща мимикрия на стълбище като хамелеон в две снимки, направени почти едновременно от една и съща гледна точка. Това е така, защото първият кадър е направен от тесен процеп между две сгради, в който е вмъкнато стълбище, а долните стъпала на стълбището са много слабо осветени. Светлината ги осветява отгоре вдясно и почти не се разсейва.

Денят е сив, както и небето, така че светлината на рисунката не оказва влияние върху цвета на стъпалата. Всъщност те са сиви, както на снимката. Графичният компонент доминира в това осветление. Блестящите хоризонтали на стълбите се издигат до единствения цветен детайл в изображението – арка с фигура на Дева Мария, която кърви в дълбините на пещерата. Именно тази дискретна жълта арка в задната част на рамката я прави цветна. В кадъра няма хора, но е трудно да се отървем от усещането за тяхното присъствие заради остарелите повърхности. Текстурата на стените и износените стълби, специално подчертана при обработката на файловете, спомага за очовечаването на изображението.

На пръв поглед композицията на снимката изглежда симетрична. В този случай симетрията изглеждаше единственото решение. Като преместите камерата надясно или наляво, вертикалните стени на стълбището ще се превърнат във фокусна точка на кадъра. Текстурата им е толкова агресивна, толкова привличаща вниманието, че статуята, към която исках да насоча зрителя, се губи. Но ако тя е главният герой в кадъра, защо да не я снимате с телеобектив??

Това е така, защото рамката ще бъде по-малко многостранна. Осветеният път към дестинацията може да се тълкува по различни начини. Например като символ на работата на духа по време на дългото пътуване към Бога. Единичната скулптура е по-трудно да бъде включена в асоциативни последователности. Тя се възприема недвусмислено. Любопитно е, че симетричната композиция се оказва различна, когато я разгледате внимателно: графичният фон на лявата половина на изображението е почти същият като на дясната, но осветлението и цветът на половините са много различни.

Когато приключих със снимките долу, се изкачих по стълбите на около два метра и се озовах в съвсем различна среда. Горната светлина се е превърнала в разсеяна, все още вдясно, но в рамките на пространството, обхванато от рамката, светлината се пренасочва многократно. Тази светлина подчертава фините нюанси на цветовете. На стената вляво от мен имаше много синьо, синьо, жълто и червено – не можех да го нарека сиво. В горния десен ъгъл се появява прясно боядисана сграда.

Нарисувана е със същата боя, но в зависимост от посоката и силата на светлината, както и от цвета на отразяващата повърхност, изглежда ту жълта, ту оранжева, ту малко мътночервена. По-хладната предна част в съчетание с по-топлата задна е като буря от цветове и дълбочина на композицията, подсилена от линейната перспектива на стъпалата. Мисля, че в този кадър цветът е по-важен от живописта. Симетрията е традиционна, както в първия случай, но този път е разрушена от яркия горен десен ъгъл. Това стълбище е продължение на малка улица в Рим. Градските власти не пестят средства и го украсяват с балони. Усуканите скоби на парапета са изработени с много любов. Имах силното усещане, че римляните не са могли да строят лошо.

Снимка 6

Фотоапарат Nikon D200

Обектив Nikkor 12-24/4

Фокусно разстояние 24 мм

Чувствителност 320 ISO.

Апертура f/4

Скорост на затвора 1/40 сек

Режим на измерване с централно претегляне

Компенсация на експозицията -1 EV

RAW фотография в режим с приоритет на блендата.

Снимка 5

Фотоапарат Nikon D200

Обектив Nikkor 12-24/4

Фокусно разстояние 18 мм

Чувствителност 320 ISO

Диафрагма f/5,6

Скорост на затвора 1/90 сек

Режим на измерване с централно претегляне

Компенсация на експозицията -1 EV

Снимане на RAW изображения в режим с приоритет на блендата при околна светлина.

Снимка 7

Фотоапарат Nikon D2X

Nikkor 12-24/4

Фокусно разстояние при 18 мм

Чувствителност 500 ISO

Диафрагма f/6,3

Скорост на затвора 1/80 s

Централно претеглено измерване

Снимане на RAW изображения в режим с приоритет на блендата.

В малкото дворче пред църквата „Свети Силвестър“ е паркиран голям черен мерцедес. Според мен този експонат изобщо не се вписваше в заобикалящия го музеен свят. Но местните жители сякаш не забелязват тази очевидна нередност. Те се разхождат по старинни улици, живеят в старинни къщи и се радват на всички предимства на съвременните технологии.

Стената на средновековна сграда е украсена с римски барелеф или парче от счупена мраморна плоча с латински надпис. Фрагменти от древни счупени колони са разположени по стените до гигантски палмови саксии. Дворът беше невероятно интересен, но толкова малък, че не можах да намеря гледна точка, за да го снимам целия. Трябваше да се снима на фрагменти. Първи кадър с Мерцедеса и белите маркировки на тухлената настилка.

След това има близък план на мраморна маска, превърната в източник на вода за измиване на двора. Беше забавно да се видят модерните санитарни принадлежности в стара стена.

Входът вдясно от Mercedes, с извисяващата се над него тухлена камбанария. В Рим има много такива сгради, всички от червени тухли, почти близнаци. Забавно е как цветът им се променя едва доловимо в зависимост от осветлението. На тази снимка, направена при залез слънце, но при разсеяна светлина, цветът на камбанарията е приглушен и пастелен.

Камбанарията, също типична за Рим, но заснета на пряката светлина на залеза и с телеобектив, изглежда съвсем различно: тя е огненочервена.

Вътре в църквата „Свети Силвестър“ не е позволено да се снима. Когато влязох, имаше сватбена церемония за един полицай. Порази ме цветовият контраст на прехода от червения топъл двор към хладното синьо на вътрешността на храма. Стана наистина хладно, сякаш климатиците в храма бяха включени. Тук обаче не е използвана никаква технология. Усещането за чистота и свежест е заслуга на художниците, които са изрисували покрива на катедралата. Настроих максималната чувствителност, притиснах фотоапарата към крака си, за да го застопоря, и натиснах спусъка.

Малка пицария, разположена в тухлена сграда без прозорци, можеше да бъде пренебрегната, без дори да се забележат знаците за съществуването ѝ, ако не беше дизайнерското майсторство на собственика. Идеята му е да примами уморените туристи с осем пластмасови стола и с познанията си за теорията на цветовия контраст. Трудно е да си представим по-забележителна цветова комбинация от алено и бяло. И аз, както всички останали, неволно забавих ход, усмихнах се, направих снимка, седнах да си почина, а после потърсих вътре студена бира.

В Рим знаците на времето се виждат навсякъде. И те не са скрити на тази стара стена. Къщата не беше съборена, както често се случва в София, но няколко стари прозореца бяха внимателно зазидани, за да се направи нов в стената. Между другото, прозорецът с цветно стъкло е не само много живописен, но и сякаш създава атмосфера на забавление и комфорт вътре.

Архитектурата на стария Рим невинаги е величествена и систематична. Понякога жителите на града строяха така, както Бог искаше от тях. Първоначално едноетажна къща, по-късно надстроена с втори етаж. След това съседите издигнаха до стената своя на около три етажа, а към нея прикрепиха още една. След това третият етаж е поставен върху първата къща. И така нататък, докато забавната фасада не изглежда като нарисувана от детска рисунка. Различната височина на покрива се допълва от прозорци с различна големина, които подскачат по общата фасада като непослушни деца. Олющена боя в обичайния за стария Рим цвят охра. Залязващото слънце грее като театрален прожектор върху мансардата, която се извисява над този най-живописен пейзаж.

Снимка 8

Фотоапарат Nikon D200

Обектив Nikkor 70-210/2,8 VR

Фокусно разстояние при 153 мм

Чувствителност 100 ISO

Диафрагма f/3,2

Скорост на затвора 1/40 сек

Режим на измерване с централно претегляне

Корекция на експозицията -0,3 EV

Снимане в режим RAW в режим с приоритет на блендата.

Снимка 10

Фотоапарат Nikon D2X

Обектив Nikkor 70-210/2,8 VR

Фокусно разстояние: 360 мм

Чувствителност 100 ISO

Диафрагма f/4,5

Скорост на затвора 1/250 секунди

Централно претеглено измерване

Снимане в режим RAW с приоритет на диафрагмата.

Снимка 9

Фотоапарат Nikon D2X

Обектив Nikkor 12-24/4

Фокусно разстояние 18 мм

Чувствителност 500 ISO

Диафрагма f/6,3

Скорост на затвора 1/200 сек

Режим на измерване с централно претегляне

Снимане на RAW изображения в режим с приоритет на блендата.

Снимка 11

Фотоапарат Nikon D200

Обектив Nikkor 12-24/4

Фокусно разстояние 18 мм

Чувствителност 1600 ISO

Апертура f/4

Скорост на затвора 1/45 секунди

Измерване с централно претегляне

Компенсация на експозицията -0,3 EV

RAW режим в режим на приоритет на блендата.

Разхождайки се по бреговете на Тибър, стигнах до мястото, където реката се разделя на два ръкава, за да обхване малкия остров Изола Тиберина. На един остров има къща. Не знам кой живее там, но стената ми се стори живописна. Не се поколебах да си избера парче от римската действителност и да потегля. Сега няма закъде да бързам, имам време да анализирам спокойно плодовете на римския си лов. Изстрелът, както се казва, е лежерен. Много неща не изглеждат толкова интересни, колкото в началото, но този образ не е избледнял. Вероятно защото успешно съчетава контрастните цветове на червеникаво-жълтата стена и ултрамариновия цвят на завесите. Графично изображението е почти симетрично: фигурата на Архангел Михаил с копие в центъра, два полукръга от прозоречни арки отдолу и два прозореца отгоре. Симетрията е леко нарушена от левия прозорец с яркосините завеси и това е, което прави този кадър жив. Обърнете внимание на белите дантелени петна от солта, които се издигат от мазилката: без тях картината би загубила много.

Крилатият Пегас се появи в последния ден, преди да съм готов да си събера багажа и да тръгна за летището. Неговата поява беше напомняне, че ние, фотографите, никога не бива да се успокояваме. Колко пъти в живота си съм пропускал кадър, защото ме мързеше да използвам фотоапарата. По време на пътуванията си обаче имам късмет. Успех и този път. Докато ровех в калъфа за фотоапарата, госпожата на Пегас надникна, което дойде точно навреме?

Снимка 14

Фотоапарат Nikon D2X

Обектив Nikkor 70-210/2,8 VR

Фокусно разстояние 247 мм

Чувствителност 100 ISO

Диафрагма f/4,5

Скорост на затвора 1/160 секунди

Централно претеглено измерване

Компенсация на експозицията -0,3 EV

Снимане в RAW в режим с приоритет на блендата.

Снимка 15

Фотоапарат Nikon D2X

Обектив Nikkor 70-210/2,8 VR с телеконвертор

Фокусно разстояние 270 мм

Чувствителност 100 ISO

Диафрагма f/4,5

Скорост на затвора 1/100 сек

Централно претеглено измерване

Компенсация на експозицията -0,3 EV

RAW изображение, заснето в режим с приоритет на блендата.

Снимка 16

Nikon D200

Обектив Nikkor 17-55/2,8

Фокусно разстояние 82 мм

Чувствителност 100 ISO

Апертура f/5

Скорост на затвора 1/80 сек

Режим на измерване с централно претегляне

Снимане на RAW изображения в режим с приоритет на блендата.

Снимка 12

Фотоапарат Nikon D200

Обектив Nikkor 12-24/4

Фокусно разстояние 18 мм

Чувствителност 100 ISO

Диафрагма f/4,5

Скорост на затвора 1/180 секунди

Режим на измерване с централно претегляне

Компенсация на експозицията -0,3 EV

Снимане в RAW в режим с приоритет на блендата.

Снимка 13

Фотоапарат Nikon D200

Обектив Nikkor 70-210/2,8 VR

Фокусно разстояние 210 мм

Чувствителност 100 ISO

Диафрагма f/2,8

Скорост на затвора 1/350 сек

Режим на измерване с централно претегляне

Снимане в RAW с режим на приоритет на блендата.