Ако баналностите на светската мъдрост са нормите на поведение, за творческия процес това е финалната линия, отвъд която има смърт. Разпознаваемостта на образа, неговата баналност, е важна част от успеха на образа. Но баналността на фотографското решение е още по-важна.
Например, всеки знае, че пушенето е вредно. Това е баналност. Но за да се откаже човек от пристрастяването си, е необходимо да звънне камбана. Когато съдбата удари умния сапиенс по главата и зазвучи силно, докато не го заболи в тъпанчетата, тогава осъзнаването на баналността се превръща в мотивация за действие.
Не си мислете, че философствам. Всъщност пиша за фотография, а не за пушене. Всеки иска да знае как да се научи да вижда добра снимка? Защото всеки знае как да изглежда.
Преди време си правех скици на композиционни схеми за бъдещи репортажи в тетрадка. Не е проблем, че тези схеми рядко се превръщат в истински снимки. Но когато след известно време животът ми подхвърли нещо подобно, реагирах мигновено, без да губя време да обмислям какво съм открил, просто натиснах спусъка, без да осъзнавам, че съм използвал заготовка.
Снимка 1. Сенки от масите в ресторанта на нашия хотел. Направих ги в четири часа следобед. Когато натиснах спусъка, вече знаех какво трябва да направя с този съвсем тривиален файл, за да накарам зрителите да видят това, което виждам аз.
Фотоапарат Olympus E-M5
Обектив Zuiko 75-300/4.5-6.7
Диафрагма f/5,9
Скорост на затвора 1/1600 сек
Чувствителността е 200 ISO
172 мм фокусно разстояние на филмовия стандарт.
Снимка 2. Рицарите с кучета.
В момента, в който пуснах затвора, си спомних за езерото Пейпси, камъка на гарвана, битката за леда и музиката на Сергей Прокофиев. По пътя към плажа мърморех: „Станете, руснаци!“.
След това проверих дали така се възприема моята снимка. Попаднах ли в целта?? Публикувах една снимка без заглавие в мрежата, но хората веднага ми писаха за рицарите.
Разпознаваемостта на образа, неговата баналност, е важен компонент от успеха на снимката. Но нетривиалността на фотографското решение е още по-важна. В този случай трябваше да завъртя изображението на 90 градуса, да го изрежа малко наляво, за да премахна сянката от оградата, и да избеля файла, като потъмня плотовете на масите. След това увеличете контраста в средата. Осветлете плочките и потъмнете сенките на столовете.
Баналностите са банални, защото са очевидни и не могат да бъдат погрешни. Но за да се внимава с изразите, трябва да се направи резервация: в повечето случаи.
Рисуването на схеми ви учи да мислите в серии, в истории, а не в един кадър.
Има и друг начин да упражнявате виждането: да снимате без фотоапарат. Само с очите си. Представете си, че очите са обектив на фотоапарат, а клепачите – затвор. В онези времена, когато филмът беше скъп, а оборудването – тежко, носенето му се смяташе за самоубийствено за гръбначния стълб, затова трябваше да снимам с очи. Толкова се увлякох от процеса, че сънувах кошмари за образите, които не бях виждал на лента от години.
Понякога ми се налагаше да се боря как да преодолея техническите пречки, които можеха да попречат на реализирането на идея, която бях видял в живота. Така се натрупва опит, безценното богатство на фотографа. Никога не е излишно да се сдобиеш с нея и затова не бива да спираш да изучаваш занаята. Ако забележа, че харесвам всичко в снимките си и не искам да променям нищо, това би било сигнал за обреченост, сигнал, че съм способен да приемам само баналности…
Прочетете повече във fotosky онлайн версията на списанието за потребители .Снимка и техника
Какви са основните уроци, които Розов дава в тази книга? Ще разкрие ли някои съвети, които можем да приложим в ежедневието си? Част 1 ни предоставя ли достатъчно информация? Интересува ме дали книгата е полезна и струва ли си да я прочетем.