Уроци от Розов: живот без огледало и преживяване на бъдещето

Всичко започна миналата пролет, когато Sony любезно предложи на някои Български фотографи да тестват новия им продукт – първия в света пълнокадров безогледален фотоапарат RX1, най-малкия и най-лекия пълнокадров фотоапарат в света. Наистина, с вграден, несменяем обектив. Фотоапаратът беше даден като подарък, като в замяна поисках само впечатленията ми да бъдат публикувани в мрежата.

Снимка 1. Червено и бяло.

Нощна снимка на витрината на магазин за перуки, направена с един от обектите с най-добра бленда, които Olympus може да предложи. Звънтящата острота на предния план е съчетана с чистокръвно боке в средната и дясната третина на кадъра. Снимането от ръка с функция за корекция на вибрациите осигурява перфектна рязкост, а високата чувствителност не ви пречи лесно да извлечете ярките цветове от RAW файла.

Фотоапарат: Olympus OM-D E-M5

Обектив: Olympus M.ZUIKO 12/2.0

Чувствителност: 1600 ISO

Скорост на затвора: 1/80 сек

Диафрагма: f/4

Компенсация на експозицията: -1,0 EV

24 мм фокусно разстояние във филм.

По онова време в цял свят вече го наричаха „Leica Killer“, но сватбените фотографи ме гледаха с пренебрежение, а в ъндърграунда никой не реагираше. Влюбих се в него от пръв поглед заради неговата незабележимост.

Sony RX1 бързо се превърна в незаменим спътник. Дори го закачих на врата си, когато отидох в пекарната. Направих много красиви снимки само за два месеца. Много – в процес на снимане с търговска цел. Признавам, че бих могъл да се справя със стария си комплект оптика, но Zeiss е толкова сладък!

След две седмици живот със Sonya бях решен да я запазя завинаги. Но не можеш да се ожениш за обещание! Продава се! Четири месеца по-късно. Закупени два безогледални фотоапарата вместо един. Сега имам два Olympus-а – OM-D E-M5 и E-M1.

В продължение на четиридесет години съм верен на Nikon и винаги съм снимал с най-добрите фотоапарати на Nikon. И сега имам два Nikon-а – D4 и D800, но снимам с тях все по-рядко.

Възприемам това като тенденция, която може да повлияе решително върху избора на оборудване на много фотографи. Ето защо реших да споделя впечатленията си от живота без огледала. Имам чувството, че в близко бъдеще светът ще се откаже от DSLR фотоапаратите. Вече много любители, които купуваха компактни устройства, снимат със смартфони, а професионалистите съвсем скоро ще получат безогледални репортери с различни по размер сензори от индустрията. DSLR фотоапаратите вероятно ще останат популярни сред твърдите привърженици за известно време, но масовото им производство ще спре.

Какво направиха DSLR с професионалистите?

Някога баща ми притежаваше Fodis от Fodis, търговската марка на далекомера, произвеждан от Leica, Германия, от 1924 г. . – Червено. камера FED-2. За по-младите фотографи ще припомня, че името означава просто Феликс Едмундович Дзержински. Причината е проста: първите FED-и са сглобени от немски части от малолетни престъпници и безделници в наказателна колония. Благодарение на непълнолетните: те запознаха съветските граждани с фотоапарата Leica. FED-ите са имали далекомер. В неговото огледало трябваше да се подредят изображенията на два елемента от всяка страна на обектива.

Тогава снимката се счита за фокусирана и можете да освободите затвора. Процесът на фокусиране беше много бавен и неудобен, но основният проблем беше, че картината във визьора беше тъмна и сляпа и не даваше представа за дълбочината на рязкост. В началния етап от изучаването на фотографското изкуство то се възприема като голямо неудобство. Ето защо е изобретен DSLR. Сега фотографът може да види през главния обектив на фотоапарата кое е остро и кое не и дори до каква степен.

Тези предимства обаче се заплащат на висока цена: в допълнение към оптичния прицел ние получихме механизъм с движещо се нагоре-надолу огледало. Банските му са с ефект на обувка. Изобретили са амортисьори, за да противодействат на проблема. Огледалото ме принуди да увелича работното разстояние на оптиката и да направя камерите по-дебели. По онова време те бяха известни като теснофилмови с лека доза презрение, но сега са пълнофилмови с облекчение. Увеличаването на работното разстояние доведе до необходимост от увеличаване на размера и теглото на лещите.

Изтърпяхте го половин век, но дойде моментът, в който пълнокадровата матрица се вмести в размерите на легендарната Leica, като запази възможността да виждате през обектива. Теглото на фотоапаратите в професионалния сегмент се е увеличило почти три пъти наведнъж. Желаните и престижни DSLR-и останаха в миналото.

С Sony RX-1 сякаш пълнокадровият фотоапарат събуди фотографската общност и осъзна сбогом на огледалото, а оттам и необходимостта да се инвестира в система за замяна.

Скъпо е, но е толкова неизбежно, колкото и преминаването от филмова към цифрова технология.

Преди бебето рекордьор всички безогледални фотоапарати с изключение на Leica бяха с изрязан размер, т.е. с малки сензори. За тези, които не знаят: Основната разлика между кроп и пълен формат е, че по-големите сензори позволяват на обективите да създават по-малка дълбочина на рязкост и следователно красиви области извън фокуса – боке.

Все пак можете да постигнете красиво боке с много бързи обективи в изрязан формат снимка 1 , но в момента не съм успял да получа сравними по качество файлове с малки сензори с висока чувствителност. Пълнокадровите фотоапарати на Sony могат да снимат при ISO 12 800 и да създават чудесни файлове за печат. И най-добрите професионални безогледални фотоапарати с изрязани кадри дават сравним файл при 1600 ISO снимки 1 и 2 .

Снимка 2. Нощен тест.

Нощ. Снимано под светлината на улична лампа. Това означава, че нивата на осветеност са много ниски, а контрастът е много висок. И все пак малкият безогледален фотоапарат с пълна матрица създаде файл с много добро качество. Не ми се наложи да се боря с шума, защото нямаше такъв, не ми се наложи да потискам зърното, а остротата и детайлите бяха по-добри, отколкото на изображенията с Nikon D4, които заснех при подобни условия.

Камера: Sony DSR-RX1

Обектив: Вграден 35/2.0

Чувствителност: 12 800 ISO

Скорост на затвора: 1/400 сек

Диафрагма: f/2,8

Компенсация на експозицията: +0,3 EV

Какво ми харесва в живота без огледало?

Easy! Лекотата на живота е необикновена! Рядко излизам от вкъщи без фотоапарата си. Това беше предишната ми мечта, а сега е реалност. И веднага броят на добрите жанрови, портретни и архитектурни снимки се увеличи драстично. И не съм правил почти никакви компромиси по отношение на качеството. Освен това преди снимах някои сцени много рядко, а сега мога да го правя по всяко време, когато искам да ги видя.

За да ви дам пример, ето няколко снимки, направени със супертелефотоапарата Olympus M.ZUIKO 75-300/4.5-6.7. Това е увеличение за безогледален Olympus с изрязан 2. Така че по отношение на пълния кадър, 150-600 мм. Трябва да кажа, че снимането с тях на моя Nikon не е никак лесно. Трябва да сте подготвени за това. Необходим ви е тежък статив. Освобождавам затвора само с кабел или радиоспусък и, разбира се, първо трябва да вдигна огледалото. Но дори и това невинаги води до остра картина. Не можете да стъпвате с крака в близост до статив, когато правите снимката, или да снимате от мостове или високи сгради – те се разклащат. Не можете да стреляте над метрото, в близост до трамвай или до автомобили. Трябва да се пазите от вятъра… Накратко, не е лесно да се направи рязка снимка.

Съвсем наскоро обаче един известен колега се похвали, че това не е проблем за него. Застрелял е ястреб по време на лов с ръце. Камера! Като галантен мускетар мога само да избърша праха от ботушите си с шапка във възхищение.

Преди да си купя Olympus, а аз имам два – OM-D E-M5 и E-M1, снимах от ръка с Nikon на 400 мм със стабилизация. При ярка слънчева светлина той можеше да получи остри файлове.

Но това, което правя, без да се замислям, с Olympus M, преди не можеше дори да се сънува. Снимам много подвижни обекти с този обектив в сиви дни, вечер и през нощта. Със или без статив. Този супертелеобектив е любимият ми обектив от известно време насам снимки 3-6 .

Но също така съм доста доволен от работата на широкоъгълната оптика на безогледалните фотоапарати. Ето например две снимки, направени с не особено добри обективи снимки 7 и 8 .

Първите две компании, които започнаха да използват безогледални устройства, бяха Sony и Olympus. те оборудваха своите фотоапарати с най-различни нови функции, които все още не сме имали възможност да усетим. Например, Olympus има опция за деактивиране на автоматичната стабилизация на сензора във всички възможни посоки, като се избира само вертикална или хоризонтална стабилизация. Тази функция дава възможност за постигане на нови визуални ефекти с бавни скорости на затвора. Като плавно размазване на всичко хоризонтално, като същевременно вертикалната смазка остава остра. Всички видове експерименти със смазочни материали сега са обект на внимание снимка 9 .

Не успях да разгледам подробно пълния размер на Sony RX1 в една статия в списанието. Всичко, което мога да кажа, е, че той надминава всички похвали, които вече бяха изказани за него, но ако съдим по скоростта, с която Sony придобива патенти за нови и различни изобретения, ни очакват много приятни изненади в близко бъдеще.

Двете пълнокадрови сменяеми оптики, които вече обиколиха света, Sony A7 и Sony A7r, въпреки наводненията на юлския празник, нямах желание да купя нито една от тях. Те все още отстъпват на най-добрите Nikon в някои области на сравнението цена/качество. И затова се случва нещо странно.

Снимам сватби с две системи. „Nikon“ – всички важни сватбени хроники, както и портрети, размивки, жанрови сцени по избор – „Olympus“ с поправки на блендата. Същото се случва и в производството. Обект и макро за Olympus. За Nikon D800 остават само пейзажите, архитектурата и нуждата от изключително детайлна снимка при по-голямо увеличение.

Снимка 3. висш пилотаж

от поредицата „Птици в града“ .

Остри птици в полет могат да бъдат гарантирани само при скорости на затвора, по-бързи от 1/2000 сек. Ето защо дори в слънчев ден трябваше да повиша чувствителността, да стабилизирам всички пет оси и да използвам максималната скорост на затвора от 10 кадъра в секунда. Този кадър беше направен от първия опит. Втори обаче нямаше: този ден в ятото врабчета нямаше друг такъв нахалник.

Фотоапарат: Olympus OM-D E-M5

Обектив: Olympus M.ZUIKO 75-300/4.8-6.7

Чувствителност: 640 ISO

Скорост на затвора: 1/4000 сек

Отвор на диафрагмата: f/5,6

Компенсация на експозицията: -0,3 EV

Фокусно разстояние 218 мм филмов стандарт.

Снимка 4. По залез слънце

от „Кушадасъ“, Турция .

Използвах добре познатата способност на големите телевизори да компресират пространството. Линейната перспектива на тези снимки не е в състояние да представи реалния размер на обектите. Изображенията стават донякъде емблематични, въпреки че не стигат до обратната перспектива. Исках да направя предния и задния план възможно най-близки един до друг, създавайки нещо като графичен плакат. За тази цел намалих блендата до крайната стойност, след което рязкостта започва да спада. Имах много светлина, така че успях да снимам от ръка с включена корекция на вибрациите.

Фотоапарат: Olympus OM-D E-M5

Обектив: Olympus M.ZUIKO

75-300/4.8-6.7

Чувствителност: 200 ISO

Скорост на затвора: 1/500 сек

Диафрагма: f/10

Фокусно разстояние 601 мм филмов стандарт.

Снимка 5. Дим и смог. София.

Именно описателните качества на телевизора позволяват да се замени линейната перспектива с тонална. Тъмните силуети на преден план на почти бял фон правят картината да изглежда като рисунка. Не е използван статив.

Фотоапарат: Olympus OM-D E-M5

Обектив: Olympus M.ZUIKO 75-300/4.8-6.7

Чувствителност: 400 ISO

Скорост на затвора: 1/1250 сек

Диафрагма: f/7,1

Компенсация на експозицията: -0,3 EV

Фокусно разстояние: 417 мм филмов стандарт.

Снимка 6. Посочване с пръст.

Снимах новинарски репортаж за правителствена служба, която обслужва обществеността, и това ставаше в доста тясна стая. Тъмно е и няма къде да се скриеш. Методът на скритата камера помага да се снима така, че хората да изглеждат естествено на снимката. Безшумният затвор на Olympus и феноменалната корекция на вибрациите на сензора осигуряват резки изображения в доста тъмни условия. „Nikon Бих снимал тук при минимална чувствителност от 6400 IS0.

Фотоапарат: Olympus OM-D E-M5

Обектив: Olympus M.ZUIKO

75-300/4.8-6.7

Чувствителност: 1600 ISO

Скорост на затвора: 1/80 сек

Диафрагма: f/5,6

Фокусно разстояние от 150 мм филмов стандарт.

Снимка 7. Една топла вечер от поредицата „Сънливият квартал“ .

Направих тази снимка на котка, която се грее на горещия капак на колата пред вратата ми, не с бърз обектив, а с евтин широкоъгълен зум, който не обещаваше красота в областта на бокето. Но дори и тези обективи на Olympus се справят с красивите фонове и впечатляващата острота. Бележка: Котката за всеки случай извади ноктите си, когато камерата беше на пет сантиметра от лапата ѝ. Заснех серия от няколко кадъра, но тя не се получи. Това е така, защото затворите на фотоапаратите Olympus не шумолят, а шумолят. Нито птиците, нито животните, нито хората реагират на този звук.

Затворите на SLR, от друга страна, гърмят като Калашников при непрекъснато снимане.

Фотоапарат: Olympus OM-D E-M5

Обектив: Olympus M.ZUIKO 9-18/4.0-5.6

Чувствителност: 500 ISO

Скорост на затвора: 1/500 сек

Диафрагма: f/5,6

Компенсация на експозицията: -1,0 EV

Фокусно разстояние от 18 мм филмов стандарт.

Снимка 8. На Begovaya.

„Рибешкото око“ и отраженията на сградите върху повърхностите на паркираните автомобили могат да ви накарат да се замаяте. Обръщащият се монитор на Olympus ви помага да заснемете кадъра точно, без да се налага фотографът да бъде акробатично гъвкав. Нека ви напомня, че всеки обектив на Olympus се стабилизира и се възползва от TTL измерване на експозицията. Друг плюс: потвърждаването на фокуса работи и с всеки механичен обектив. Като този отлично оформен ръчен фиш.

Фотоапарат: Olympus OM-D E-M5

Обектив: Samyang Fish-Eye MFT 7,5/3,5

Чувствителност: 500 ISO

Скорост на затвора: 1/500 сек

Диафрагма: f/5,6

Компенсация на експозицията: -1,0 EV

Фокусно разстояние: 18 мм филмов стандарт.

Снимка 9. Преход.

Камера:

Olympus OM-D E-M5

Обектив: Samyang

Fish-Eye MFT 7.5/3.5

Чувствителност: 1600 ISO

Скорост на затвора: 1/10 сек

Диафрагма: f/2,8

15 мм стандартно фокусно разстояние за филми.